С келет, изкопан от кремационно гробище от римската епоха в Белгия, изненада археолозите, когато установиха, че всъщност е по-стар с 2500 години, отколкото предполагаха. При по-внимателно разглеждане на скелета археолозите откриват нещо още по-неочаквано: Той е съставен от кости на поне петима души, които са живели в разстояние на три хилядолетия.
„Мисля, че първоначално „индивидът“ е бил направен наведнъж“, казва в имейл за Live Science Барбара Веселка, археолог от Vrije Universiteit Brussel, която е ръководител на изследването. „Около „индивида“ са разпръснати и други кости, което предполага, че при погребението е можело да се върнат и хора“.
Puzzling patchwork skeleton in Belgium contains bones from 5 people spanning 2,500 years https://t.co/jUHFR0NcTX
— Live Science (@LiveScience) November 5, 2024
При разкопките на гробището в градчето Померсюл, Белгия, близо до границата с Франция, през 70-те години на миналия век са открити 76 погребения с кремация и едно погребение на тяло в ембрионално положение. Свързаните с тях артефакти и начинът на погребение подсказват, че кремациите са римски и датират от втори до трети век от н.е. Въпреки че погребението на скелет в ембрионално положение е необичайно за римско гробище, археолозите откриват костен щифт в римски стил близо до черепа и заключават, че гробът вероятно датира от римската епоха.
Радиовъглеродният анализ през 2019 г. потвърди, че всички кремации в Померасул са от римския период. Но изненадващо, радиовъглеродните дати от непокътнатия скелет идват от три различни епохи в неолита (7000-3000 г. пр. Хр.), което кара археолозите да изследват гроба и неговото уникално съдържание.
В проучване, публикувано на 23 октомври в списание Antiquity, Веселка и международен екип от изследователи хвърлят светлина върху значението на съставното погребение чрез множество техники, включително скелетен анализ, радиовъглеродно датиране и секвениране на древна ДНК.
A complete skeleton found in a Gallo-Roman grave in Belgium is not a Roman individual after all, but rather a bizarre mix of people spanning thousands of years. https://t.co/Cwx8f8LPpj
— New Scientist (@newscientist) October 31, 2024
„Вероятно повече от 5 лица са част от „индивида“, но 5 от тях са потвърдени чрез ДНК“, казва Веселка. Римска костна игличка, намерена в близост до черепа, е радиовъглеродно датирана от 69 до 210 г. от н.е., а генетичният анализ на черепа определя, че той е от жена, живяла по римско време, около III-IV век.
Тези анализи повдигнаха допълнителни въпроси: Защо череп на римлянка е бил поставен в неолитно погребение и защо неолитното погребение е било съставено от останки на няколко души?
Възможно е римляните случайно да са нарушили необичайния неолитен гроб, докато са погребвали кремирани останки, и след това да са добавили череп и костен щифт към древния гроб, за да го завършат, преди да го покрият, предполагат изследователите. Друга възможност е римляните да са създали мозаечния скелет от разпръснати неолитни кости и череп от римската епоха, като са подредили останките в съставен човек.
„Независимо дали сглобяването на костите е станало през късния неолит или през римската епоха - пишат изследователите в своето проучване, - присъствието на „индивида“ явно е било умишлено.“
Мотивацията на римляните да добавят към това погребение друго обаче е изгубена във времето.
„Може би тази общност е била вдъхновена от суеверие или е изпитвала нужда да се свърже с индивид, който е обитавал района преди тях“, пишат изследователите.
„Това е невероятно увлекателно и сложно изследване“, казва Джейн Холмстрьом, биоархеолог от колежа „Макалестър“ в Минесота, която не е участвала в изследването, в имейл до Live Science.
„То предоставя интересна възможност за претендиране за земя чрез погребение през неолита, като семейните групи в рамките на клана са предявявали претенции заедно, а римляните са продължили претенциите за земя, за да утвърдят властта си над Галия.“, казва още тя.
Въпреки културните си различия е възможно хората и от неолита, и от римско време да са избрали мястото за погребение заради близостта му до река.
„През вековете реките и другите водни басейни са били смятани за важни както от географска, така и от духовна гледна точка“, казва Веселка. „Поммерсул се е намирал близо до река, която може да е била мощно място.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
