Мартина Ганчева: Вълнувам се, че спечелих „Мис ТВ чар”

М артина Ганчева е журналист със задълбочени познания в сферата на международните политически отношения, историята и литературата, следи отблизо културния живот в България и Европа.

Тя е единственият български журналист, правил интервю с Траян Бъсеску като действащ президент на Румъния.

Преводач е и на автобиографията на настоящия румънски президент Клаус Йоханис.

Този четвъртък очарователната водеща бе удостоена с наградата „Мис ТВ чар”. Какво сподели тя за това, за опита си като журналист и любимите си занимания в свободното време ще разберете в интервюто ѝ пред Vesti.bg.

Какво е за теб работата като журналист?

М: Отговорност, знание, опит, предизвикателство и приключение.

Какви са предизвикателствата, които поднася работата в телевизията?

М: Задава ти темп, учи те да си организиран, информиран и дисциплиниран. Винаги да си на гребена на вълната. Винаги да си във форма. Да надграждаш. Да се усъвършенстваш. Да мислиш бързо. Развива у теб обонянието на хрътка. Да търсиш, да се оглеждаш за новината, за вълнуващите лични истории и за интересните герои. Развива и обогатява мрежата ти от контакти.

Ако можеше да избереш друга професия, с която да се занимаваш, би ли изоставила журналистиката?

М: Ако е свързана с писане и фотография, с пътувания, с контакти с хора, може би. Но в момента съм и правя точно това, което искам. И пред мен не стои дилемата дали да загърбя журналистиката. Мисля, че има още много какво да науча и да взема от тази професия, а пък и да дам. Тя е моята сбъдната мечта. Като дете, а после като тийнейнджър и аз минах през различни фази и желания за професия – балерина, лекар, юрист. Имаше период, в който мечтаех да се занимавам с изкуство или мода. Даже скицирах разни модели. Минах и през фаза, в която пишех книги с поезия и приказки, сама си ги илюстрирах и подвързвах. Но в момента, в който на 18 години се озовах на стаж в русенското радио „Темпо“, разбрах, че искам да бъда журналист и да работя в медия.

Предполагам си развълнувана от спечелването на наградата „Мис тв чар“. Очакваше ли го?

М: Разбира се, че се вълнувам. И не, не го очаквах. Наистина. Още не мога да го осъзная. Така беше и с приза „Жена на годината“ през 2019-а. Чак когато отмина еуфорията, си дадох сметка, че това е голямо признание за труда ми и за това, което съм. А също така и за хората, които повярваха в мен и ми дадоха шанс да вървя напред и да се развивам.

Кое е нещото, което те кара да се усмихваш винаги?

М: Винаги намирам за какво да се усмихвам. Усмихват ме и малките неща. Като чашата ароматно кафе сутрин или красивия розов залез от прозореца на телевизията вечер. Хубава театрална постановка или интересен нов графит на някой блок в квартала. Щуротиите на котката ми, шегите със семейството и приятелите. Някой спонтанен жест на доброта и внимание от човек, който не ми е близък.

От къде черпиш вдъхновение?

М: От реалния живот.

Кое е любимото ти място за почивка?

М: Някъде в Европа. Някъде на юг. Някъде на топло. Място с гледка към море или океан.

Кое е онова, без което не можеш в ежедневието си?

М: Не мога без музика, без смях и без любимите хора.

Кой е човекът, с когото би искала да направиш интервю, но не си имала тази възможност досега?

М: С румънския президент Клаус Йоханис. В списъка ми с мечтани и желани интервюта, който е доста дълъг, са и президентите на Америка и Русия. Много бих искала да взема интервю и от Кевин Спейси.

Ако имаше книга за живота ти, какво щеше да е нейното заглавие?

М: „Момичето, което обичаше морето“, „Момичето, което бях“ или „Неподправена“.

Кои са песните, които винаги успяват да те мотивират?

М: Не мога да си представя живота без музика. Слушам всичко. За всяко настроение и за всяка ситуация си има песен. Може би “Freedom” на George Michael или “I want to break free” на Queen. От по-съвременните – “Be the one” на Dua Lupa.

Кой е филмът, който можеш да гледаш отново и отново без да ти омръзне?

М: Списъкът е много дълъг, да не кажа безкраен. Аз съм страстен киноман: „Усещане за жена“, „Добра година“, „Жега“, „Гладиатор“, „Ерин Брокович“, „Наистина любов“, „Няма място за старите кучета“, „Сикарио“, „Мъж под прицел“, „Армагедон“, „Твърде лично“, филмите за Джеймс Бонд. „Извънземното“ на Стивън Спилбърг- като дете мама ме заведе на този филм. Толкова много съм плакала, че Ити се разболява и толкова много съм плакала, че временно спрели прожекцията. Другите деца казали на мама – „Лельо, лельо, купи й сладолед да не плаче“. Признавам си, и до днес плача, когато Ити отлита към своята планета.

Мечтаеш ли често?

М: Мечтая непрекъснато. Сигурно е и от зодията. Новото е, че гледам да си сбъдвам мечтите или поне да опитвам!

Какви са целите, които си си поставила за новата 2020 г.?

М: В професионален план целта ми е да събуждам още повече зрители от екрана в неделя сутрин. И да направя още много интервюта с интересни хора. В личен да съм здрава, да продължа да пътешествам по света и най-накрая да намеря време да започна книгата, която вече ми е в главата.