В ероятно през годините сте развили свои стратегии за учене, които са направили самия процес по-успешен. Безспорен факт е, че за по-лесно и ефективно учене е необходимо да разберем какви са нашите силни страни и да използваме именно тях.
Напоследък учените започват да обръщат по-голямо внимание на компоненти на обучителния процес, върху които както учениците, така и учителите имат по-голям контрол – училищна среда, преподавателски техники и стратегии, управление на времето, придобиване на умения за саморефлексия.
От Priobshti.se разглеждат един друг аспект на ученето, а именно стилът на учене, който е напълно независим от останалите компоненти.
Това е начинът, по който всеки приема, преработва, съхранява и възпроизвежда информация най-ефективно.
Стилът на учене е част от човека, така както темпераментът, той е част от неговата индивидуалност. Повечето изследователи застават зад тезата, че няма как да бъде променен. Други пък смятат, че все пак стилът на учене може да се модифицира с времето, но съвсем слабо и то под влияние на съвкупност от фактори.
Една от дефинициите гласи: „Стилът на учене представлява сравнително стабилна характестика на личността и изразява предпочитание към начините на възприемане и преработка на информацията, която постъпва от средата.“ (Tennant, 1988).
Всеки човек развива последователен набор от поведения или подходи към ученето.
Те са свързани с три процеса, които формират и различията в стиловете:
познание – как се придобива знанието
осмисляне - как се преработва знанието
мотивация и емоции – включва ценности и тип емоционалност
Стилът на учене се обособява в най-ранно детство, като до голяма степен се базира на личностните особености и психологичния тип на човека. Зависи също и от културните различия. Наблюдават се минимални различия между момичетата и момчетата при стратегиите, които те използват за учене.
Стилът на учене не бива да се бърка с нивото на когнитивни възможности на учениците. Например двама ученици, които имат различни когнитивни възможности, могат да имат еднакъв когнитивен стил, да учат най-лесно и най-ефективно по един и същ начин, но просто да постигат различни резултати.
През последното десетилетие се налага модел, който разделя стила на учене в две различни категории:
холистичен-аналитичен стил – отнася се до това дали определен индивид преработва информацията на части или като единна цялост.
вербално-образен стил – показва дали учещият преработва информацията вербално или си представя картини.
Тези катерории са по-подробно обяснени от Райдинг и Рейнър(1998).
Стилът на учене е важен за образованието в няколко аспекта:
1. Влияе на представянето в училище.
Например, ако на дете, което има по-скоро визуален стил на учене, материалът се представи както текстово, така и структуриран в таблица или с картинки, успеваемостта ще се увеличи с до 50 %. Постиженията обаче няма да се подобрят при дете, което има вербален стил на учене.
2. Има отношение към поведението на ученика.
Изследвания на Райдинг и Бъртън (Riding and Burton, 1998) показват, че стилът на учене има значение за поведението в класната стая. Резултатите посочват, че проблемното поведение е по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата и това се дължи на факта, че момчетата имат холистичен или вербално-холистичен стил, което е причина за това да изпитват емоционални или поведенчески трудности. Децата с холистичен стил (те подхождат „от общото към частното“) демонстрират в по-висока степен проблемно поведение от тези с аналитичен стил( Riding and Craig, 1999).
3. Съотнася се към стила на преподаване от учителя.
Начинът, по който учителите преподават е всъщност отражение на техния собствен стил на учене. И той най-вероятно не е подходящ за някои от децата в класа.
Често се фокусираме върху словесната комуникация и словесните инструкции. Не бива да забравяме, че децата учат с всички свои сетива, чрез различни стимули.
Ето защо е необходимо учителите да включат в преподаването си широк спектър от техники, за да достигнат до повече ученици.
Вижте няколко трика за по-ефективно учене.
