„Имам две сестри, женени в Гърция и четири години бях там. Имах възможност да се реализирам с каквото си поискам.“, казва ми Христо Василев.
Срещам го на третото издание на „Обяд с фермерски храни от Балкана“, където е изложил продукти от собствената си ферма.
„Е, как защо се върнах? Защото майка ми е тука, защото България си е България, няма какво да говорим. Знам гръцкия перфектно, обаче … си е Гърция, не е България. “.
Христо е бизнесмен и гледа на работата си в Мандрата като на бизнес, а не като на някаква детска мечта да живееш като каубой. Признава си, че не е очаквал да е толкова трудно. Имало е дори един момент, когато всичко е било пред провал. Кравите започват да измират, пари няма, а заемът на банката все някак трябва да се връща. „Бях на червено“, казва Христо.
Всеки фермер у нас знае какво е „наредба 26“. Това е нещото което променя ситуацията „на червено“ за Христо, а вероятно и за повечето от колегите му.
„Продаваме си вече нашите продукти директно на потребител. Не сме зависими (от мандрите – бел ав.). Като вземем днеска сто лева, си ги прибираме за нас“, обяснява ми накратко ситуацията фермерът, „защото мандрата … тя печели от твой гръб. Първо на първо - не плащаха редовно, второ, си вдигат и си свалят цените, както си искат и ти нямаш никаква сигурност.“
Без да влизам в подробности, наредба 26 се изменя през лятото на 2014-та година и дава по-благоприятни възможности на малките фермери да предлагат директно на пазара собствените си продукти.
„До миналата година бях все на минус. Чакахме субсидиите, за да се разплатим. Сега тая година не беше така. И парите, които получихме от субсидии, ги вкарахме в модернизация на фермата. А то и това им е целта. Защото идеята на тия субсидии е да се развиваме, а не да оцеляваме.“
Христо се надява нещата да продължат така и бизнесът най-накрая да потръгне. След като говорихме за трудностите, го питам и за предимствата на този начин на живот.
„Спокойствието е голямо предимство“, отговаря веднага той. „Ние си живеем във Враца, но иначе фермата е на село. Там хората са други, не са толкова изнервени, не ламтят толкова. Не бих го заменил това. Много е напрежение в големия град и не мога да го издържа, а нямам и желание“, казва фермерът.
Припомнете си историята на Иван Кадийски , който също предпочете живота на село пред този в големия град:
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!