Е два ли някой някога си е представял "изненадата", която ни поднесе 2020 година. Вероятно преди коронавирус пандемията, ако някой ни беше казал, че няма да можем да пътуваме свободно не само по света, но и в собствената си държава, не бихме го взели насериозно. Та нали живеем в демократично общество, в което глобализацията има огромно значение както за личностното ни усъвършенстване, така и за нарастването на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора.
Коронавирус пандемията се оказа изпитание за всички и всичко. Загубите, които претърпяха редица сектори, бяха пагубни.
През последните няколко месеца туризмът в България премина през множество предизвикателства - изисквания за социална изолация на гражданите, отменени полети, затворени хотели, забрани за пътуване в чужбина. Ситуацията бе сложна. Редица икономисти и финансисти недоумяваха как страната ни ще излезе от подобна криза.
Ефектът върху икономиката ни се оказа огромен. Туризмът в България е структороопределящ отрасъл и осигурява 15% от БВП на страната ни. Той е сред националните приоритети за българската икономика. Това стана ясно и от изказване на министъра на туризма Николина Ангелкова по време на среща с еврокомисаря по транспорта и подпомагащ туризма Адина Вълян в началото на годината. А когато пък става въпрос за заетостта в сектора, нещата стават още по-сериозни. Над 300 хиляди души работят в различните хотели, почивни станции, ресторанти и др., свързани с отрасъла.
От началото на въвеждането на извънредното положение заради риска от разпространение на коронавирус инфекцията, голяма част от тези хора са били освободени или пуснати в неплатен отпуск.
Само през март, когато започнаха ограничителните мерки, 20.7 хиляди работници в сектор хотелиерство и ресторантьорство са били съкратени, сочат данните на Националния статистически институт. С 2,8 хил. пък са намалели заетите в сектора на културата, спорта и развлеченията.
Българският туризъм тръгва по нов път
Въпреки трудностите обаче, сега, след 125 години съществуване на българския туризъм, 14 организации в сектора решиха да обединят усилия и да променят индустрията. Те ще се опитат да привлекат повече и по-платежоспособни гости и да промотират родните дестинации.
Представители на браншовите асоциации, НПО-та и образователните институции подписаха обща харта под мотото, че доверието и сигурността са "новата валута в индустрията".
Ситуацията все още е несигурна, от Асоциацията на хотелиерите бяха категорични, че летният туристически сезон ще стартира най-късно до края на месец юни.
Факт е, че възстановяването ще бъде трудно и продължително. Още повече - заплахата от коронавируса не е отминала и рискът от разпространяване на заразата е голям.
Това от своя страна безспорно насочва все повече българи да заложат на родното. Освен по Черноморието ни, където браншът ще разчита най-вече на българските туристи това лято, се очертава и голяма част от хората да предпочетат български дестинации, вместо пътувания в чужбина. А това пък ще подпомогне националната икономика като се осигурят средства, които да бъдат инвестирани след това в образование и здравеопазване.
Карантината повлия на всеки един от нас по различен начин. И освен на финансовото състояние на голяма част от хората, останали без доходи, пандемията се отрази и на психиката ни. След като бяхме затворени по домовете си близо три месеца, е напълно логично в разгара на лятото и с разхлабването на мерките, да потърсим начин да разнообразим ежедневието си. А каква по-добра почивка от време, прекарано сред природата.
За щастие България има какво да ни предложи. Планински върхове, пещери, водопади. Изборът е изцяло ваш. На каквото и да се спрете, със сигурност ще останете без дъх, защото природата ни е необятна. И безспорно е повод за гордост.
Ето и няколко предложения, с които да си гарантираме едно наистина страхотно преживяване и да се откъснем от реалността.
Пещера Дяволското гърло
Твърди се, че пещерата носи това име, тъй като изходът ѝ (който някога е бил вход) наподобява дяволска глава. Тя се намира в Родопите, на 1,5 км северно от село Триград.
Местни легенди допринасят за "дяволския ореол" на мястото. Според поверието всичко, което попадне в пещерата, остава там завинаги. При голяма буря в района преди време, реката отнесла всичко по пътя си - покъщина, огради, дървета, завличайки ги в пещерата. Местните хора чакали дълго на изхода, за да приберат поне част от вещите си, но така и нищо не излязло оттам. Така се родило и името ѝ - Дяволското гърло.
Белоградчишките скали
Удивителен природен феномен, който е без аналог в България. Славата на Белоградчишките скали се разнесе и в чужбина, след като бяха номинирани за едно от Новите седем чудеса на света. Въпреки че не успяха да влязат в престижната класация, те определено са забележителност, която всеки българин трябва да посети.
Скалните фигури са на възраст от 230 млн. години, образувани са в края на палеозойската ера. По това време в района са се образували песъчливо-мергелни скали. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.
Днес Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км. дължина, 3 до 5 км. ширина и до 200 м. височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик - Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.
Перперикон
През последните години археологическият обект бива често споменаван в медийното пространство. Свещеният град Перперикон, разположен в Източните Родопи, е едно от най-древните селища в света, връстник на Троя и Микена. Той стана известен покрай проучванията на известния български археолог Николай Овчаров.
Там са живели траким римляни, византийци и българи. Районът е бил доста благоприятно място за живот заради намиращата се в близост Перперешка река, плодородната почва, залежите от злато и естествената защита на скалите.
Историците смятат, че най-древните след от живот в Перперикон датират от новокаменната епоха.
Около Перперикон, намиращ се на 20 км от Кърджали, се носят много легенди. Част от тях са подкрепени и с исторически доказателства. Смята се, че именно там, с помощта на военно-огнен ритуал е било предсказано, че Алксандър Велики ще завладее целия свят.
Божият мост (Жабокрек)
Божият мост, известен още като Жабокрек, е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. Редица хора го срявняват със Златните мостове в Родопите и с Пещера Проходна край Карлуково.
Висок е около 20 метра, широк около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.
Мадарският конник
Мадарският конник е скален барелеф, който представлява триумфиращ владетел, символ на мощта на Първата българска държава. Изсечен е на отвесна скала край шуменското село Мадара.
Барелефът изобразява конник в естествен ръст, следван от куче, пробол с копие лъв, повален пред предните крака на коня. Намира се на 23 м височина от основата на скалата.
Това е единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.
Според една от теориите барелефът е на хан Тервел - втория владетел на България след хан Аспарух. За това свидетелства надпис до конника, от който се разбира, че сваленият византийски император Юстиниан II е дошъл при Тервел да моли за помощ.
Синеморец
Синеморец се намира на 5 км северно от защитената местност Силистар, на 11 км северно от Резово iи на 83 км от Бургас.
Северно от село Синеморец е разположено устието на река Велека, пред което има широк залив. Естуарът на реката образува красива пясъчна коса при вливането си, която представлява плажна ивица "Косата" или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът „"Свети Яни", където има рибарски пристан.
Близо до северния бряг са разположени и т.нар. скали "Корабите". Те са кръстени така заради интересната си форма. Намират се там, където вълните се разбиват в каменистия бряг, а слънцето умерено се скрива зад хоризонта.
Територията южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност Силистар. Местността е крайбрежна, влажна зона със запазена типична лонгозна гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици.
А за да подпомогне българския туризъм да премине през трудната ситуация и родните хотели да успеят да запазят своите служители, новата туристическа платформа Luxury Discounts стартира кампанията "Почивка в България".
Инициативата включва предложения от редица хотели и места за настаняване в цялата страна. Целта е да се мотивират гражданите да закупят почивка сега, от която да се възползват в бъдеще При това със значителна отстъпка.
Всеки, който желае може да се включи като за целта трябва да избере престой в предпочитан от него туристически обект и да посочи желания брой дни. Така получава ваучер с намаление, който може да бъде използван в рамките на една година - между 1 юни 2020 и 1 юни 2021 година. Заплащането за ваучерите става предварително, но не се налага клиентът да уточнява конкретни дати за почивката си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
