В секи от нас е забелязал, че 2020 година е високосна.
Оказва се, че прибавянето на 1 ден на всеки 4 години е практика на повече от 2050 години.
Пръв високосната година въвежда Юлий Цезар.
След като Римската империя завоюва Египет през 47 година пр. н. е., Цезар се запознава с нова и различна система за летоброене.
Привлечен от методиката за изчисление на египтяните, Юлий Цезар решава да създаде нов календар в Рим.
It was #OTD, 16th January 27BC that Gaius Julius Caesar Octavianus was bestowed the title Augustus and Princeps by the #Roman senate, in effect marking the start of his reign as the first Emperor of the Roman Empire. Augustus is from the Latin word Augere (meaning to increase). pic.twitter.com/aTFhTpxNFb
— Trimontium Trust (@TrimontiumTrust) January 16, 2020
Цезар нарежда на александрийския астроном и математик Созиген да въведе новата система под името Юлиански календар. Така от 1 януари 46 г. пр. н. е. летоброението има нови методи за изчисление.
Новият календар се доближава значително до естествения цикъл на времето.
Според Юлианския календар годината има продължителност от 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
Но промените на Цезар не били напълно точни.
Оказва се, че ако Юлианският календар съществуваше досега, месеците и сезоните щяха да вървят назад, а с това ще се изменят сезоните.
#History
— Dr Beni Rusani (@DrBeniRusani) December 31, 2019
In 1582 Vatican City, the modern day calendar was introduced by The Head of Catholic Church Pope Gregorian XIII — hence the name Gregorian calendar. It was designed by an Italian doctor Aloysius Lilius to replace the Julian calendar by Julius Caesar. pic.twitter.com/u6ZgdkVlgO
Виждайки разминаванията, през XVI век, папата въвеждат нови реформи, които променят летоброенето, а календарът, който целият свят ще използва е Григорианския, на името на своя създател.
Той влиза в употреба от 4 октомври 1582 г. благодарение на Папа Григорий XIII.
Григорианския календар използва за основа Юлианския, но изчисленията му са спрямо завъртането на Земята около Слънцето.
HISTORY: On this day in 1582, the Gregorian calendar was announced by Pope Gregory XIII. pic.twitter.com/RtDqbLuBRU
— The Spectator Index (@spectatorindex) February 24, 2019
Но защо Григорианският календар е по-точен от Юлианския?
Юлианският календар е със средната продължителност на календарната година - 365,25 дни.
Но тази стойност не е напълно точна, защото прибавяйки 1 ден на всеки 4 години се получава разлика от 11,2 минути годишно.
Тази разлика постепенно се натрупва, като на всеки 128 години Юлианският календар е с един ден назад от естествения цикъла на сезоните.
How do 'yall like my custom calendar? pic.twitter.com/5T9ugLROAu
— Charnime (CEO of fandoms) (@OtakuOfficial) January 20, 2020
Така, когато дните назад по Юлианския календар достигнали до 10, папа Григорий XIII решава да се намеси и да предотврати евентуалното изместване на сезоните.
Без промените на Юлий Цезар, а след това и на Григорий XIII, сезоните щяха да вървят назад с 24-25 дни на всеки 100 години.
В резултат на това само за 4 века декември щеше да бъде последният месец от лятото.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
