Какво да правим, когато едно приятелство приключи

П рез пролетта на 2019 г. преживях първата си раздяла с приятелите. Тя завърши с горчив спор, сълзи, разочарование и оттогава не сме си говорили. Дълго време тъгувах за загубата на това приятелство, за това, че тя беше в живота ми. Дори сега, повече от пет години по-късно, понякога се случва да я сънувам и често се чудя дали някога ще се свържем отново. Въпреки това се примирих и с неяснотата - това беше страхотно приятелство за времето, през което продължи.

По стечение на обстоятелствата първата ми романтична връзка приключи само пет месеца по-късно. Беше ми много по-лесно да говоря за това - годините на музика, филми и книги за разбитите сърца ме бяха подготвили добре. Оттогава съм установил, че разпадането на едно приятелство се обсъжда по-рядко, отколкото краят на една романтична връзка.

В миналото приятелствата са били обект на по-малко внимание от страна на изследователите в сравнение с други видове взаимоотношения, въпреки че се свързват с ползи за дългосрочното здраве, благополучие и удовлетвореност от живота. Грейс Виет, изследовател по социална психология в Университета на Минесота, изучава разпадането на приятелството.

„Мисля, че читателите ще бъдат изненадани, че ние изследователите едва сега започваме да разглеждаме как приятелствата могат да приключат и че това е много скорошно явление... работата наистина едва сега започва“, казва тя.

Тъй като за разпадането на приятелството обикновено се говори по-малко, хората може да се чувстват несигурни как да се справят с него или със силните емоции, които го съпътстват, предполага Виет.

„В обществото има много ясен сценарий за това как да се разделим с романтичен партньор. Но няма нормативен сценарий за това как да се прекрати приятелство“, казва тя. 

Приятели завинаги?

Като деца основният ни източник на подкрепа идва от родителите ни. Но с напредването на възрастта, особено с навлизането в юношеството, започваме да прекарваме значително повече време с връстници, като поставяме по-висок приоритет на социалното приемане и социалната позиция, казва Кейтлин Фланъри, доцент по психология в Колежа на Щатския университет на Ню Йорк, Кортланд.

„Има различна връзка, която имаме с приятелите, те ни помагат да оформим идентичността си през целия си живот. Ние използваме приятелите си като своеобразно огледало и пътеводител“, споделя Фланъри.

Виет посочва, че в началните си етапи приятелството се гради върху сходство и близост.

„Ние сме социални същества. Искаме признание. Искаме потвърждение не само от семейството си, но и от връстниците си на същата възраст. И така, именно тук приятелствата започват да се превръщат в основни източници на социална подкрепа, но също така и на забавление и общуване“, казва Фланъри. 

Голяма част от изследванията на разпадането на приятелството са насочени към деца и юноши, във възраст, в която разпадането на приятелството е доста често срещано явление. В изследването на Фланъри, обхванало извадка от 354 ученици от средните училища (обикновено на възраст между 11 и 14 години), 86 % от тях твърдят, че наскоро са имали прекратено приятелство. Повечето от тях обясняват това с конфликти или предадено доверие. Друг прогнозен фактор е липсата на подкрепа от страна на приятелите или усещането, че не получават това, от което се нуждаят от приятелите си - например общуване или че вече не се забавляват заедно. Съобщава се, че разпадането на приятелството е предизвикало сложни емоции у гимназистите, включително тъга, но също така и щастие и облекчение, в зависимост от това защо се е случило разпадането, как е приключило и кой е извършил „раздялата“.

В някои случаи приятелствата просто се „понижават“ от статут на най-добри приятели до „добри“ приятели. Друго едногодишно проучване на стабилността на приятелството при седмокласници показва, че само около половината от „най-добрите приятелства“ остават стабилни през цялата учебна година. Изследването показва, че приятелствата на по-възрастните юноши са умерено по-стабилни през учебната година. Както се казва в една научна статия, за тийнейджърите е много вероятно есенният най-добър приятел да бъде поне близък приятел до пролетта.

For @BBC_Future I wrote about friendship heartbreak. You can read it here: https://t.co/3h87FySTbj 💔

— Molly (@mollyrosegorman) October 25, 2024

Такива приятелства в гимназията могат да отслабнат или да се разпаднат, когато приятелите се разделят заради университета и колежа. Това може да се дължи отчасти на физическото разстояние, което се появява между приятелите в тези моменти от живота. Но тъй като младите хора се ориентират във все по-сложните социални мрежи, както и в собствените си очаквания и очакванията на другите, приятелствата също могат да станат по-малко стабилни.

Както и на предишните етапи от живота, приятелството също е възможност за младите хора да се упражняват да се разбират с другите. В едно проучване например се установява, че хората с нагласа за "растеж “ по отношение на взаимоотношенията - т.е. с убеждението, че взаимоотношенията изискват усилия и могат да растат и да се развиват - са по-склонни да поддържат и да работят върху приятелствата си. Други може да смятат, че когато интересите им се променят, е по-полезно да прекарват време с нови приятели.

„Мисля, че е важно да се признае, че разпадането на приятелствата е част от живота и е много естествено. Не става въпрос за броя на приятелите, които имате - става въпрос за близостта и отзивчивостта на тези приятели“, казва Виет. 

Не всички раздели на приятелства са болезнени и драматични. Понякога връзката може просто да избледнее. В едно проучване от 80-те години на миналия век, проведено сред 90 възрастни на възраст между 20 и 28 години, петте най-често посочвани причини за прекратяване на еднополово приятелство са: по-малка физическа близост; приятелят вече не се харесва; по-малко взаимодействие; намеса от други връзки, като например срещи или брак; и естествено разпадане на приятелството. Близостта засяга най-много случайните приятелства, докато близките и най-добрите приятелства е по-вероятно да приключат поради по-малко взаимодействие или намеса от други връзки.

Но силните приятелства могат да оцелеят и да се адаптират към такива промени в живота, показва изследването.

„Всеки път, когато разглеждам разпадането на приятелството, изводът ми е, че има определени аспекти на живота, които могат да нарушат приятелството, но има и също толкова много примери за приятелства, които са успели да издържат на тези житейски промени и да се сближат“, казва Виет.

Недостатъците на най-добрите приятели

Полът също оказва влияние върху това какво очакваме от приятелствата си - и защо те могат да приключат.

Проучванията на възрастни американци разкриват, че мнозинството (66%) казват, че всички или повечето от близките им приятели са от същия пол като тях, въпреки че жените са по-склонни да кажат това от мъжете (71% срещу 61%). В гимназията приятелството между момичетата обикновено се засилва около психологическата подкрепа и близостта, докато приятелството между момчетата обикновено се основава на развлекателни аспекти.

Друга голяма разлика между половете е начинът, по който се създават приятелства: по двойки или в групи. Жените често имат многобройни, близки приятелства „един на един“. Мъжете са склонни да имат по-гъста мрежа, в която всички техни приятели са приятели помежду си. Тъй като те са склонни да дружат в групи, поддържането на приятелството може да бъде много различно за мъжете, казва Фланъри, докато за жените е необходима повече енергия, за да поддържат приятелства един на един.

Това може да е причината, поради която конфликтите в женските приятелства могат да бъдат по-проблематични, допълва Фланъри.

„Момичетата и жените са склонни да поставят пред приятелите си по-високи стандарти по отношение на лоялността и емоционалната подкрепа... те съобщават, че са били по-тъжни - преживявали са повече, чувствали са се по-самотни и са били по-стресирани след разпадането на приятелството, отколкото момчетата“, казва Фланъри.

Изследванията за разрешаване на конфликти показват, че на жените им отнема повече време да се помирят с приятелите си след спор, отколкото на мъжете, и че гневът, който изпитват, се разсейва по-дълго. Причините за прекратяване на приятелството също могат да се различават при мъжете и жените. В проучване на студенти от средно-западен университет в САЩ физическата раздяла е по-вероятно да доведе до разпадане на приятелствата на мъжете, докато запознанствата или бракът са по-вероятни да попречат на приятелствата на жените.

Кога прекратяването на едно приятелство може да бъде нещо добро

И така, трябва ли да държите на старите си приятели, вярвайки, че в крайна сметка отново ще станете близки?

Не е задължително, казват Виет и Фланъри. Понякога може да е по-добре да се откажем. Например прекратяването на токсично приятелство може да подобри благосъстоянието ни.

„Понякога наистина прекаляваме с романтизирането на приятелствата. Не всички приятелства ни служат по положителен начин. Така че в повечето случаи приятелствата имат големи ползи, но искаме да сме сигурни, че избираме приятели, които ни помагат. Някои приятели могат да ни накарат да се чувстваме така, сякаш чашата ни е пълна, докато други ни оставят уморени и изцеден“, казва Фланъри. 

Съзнателното прекратяване на едно приятелство обаче може да създаде още едно сложно предизвикателство: как да се разделим с приятел, без да го нараним.

Един спорен, но често използван метод е ghosting (прекратяване на контакт, без съобщение и индикация). Широко познат в света на запознанствата като акт на изчезване за прекратяване на романтична връзка, като се избягва конфронтацията с това, ghosting се е превърнал в често срещан инструмент за прекратяване на приятелства.

В едно проучване, проведено сред хора на възраст между 18 и 25 години, хората, които са се отказали от приятел, са били попитани за причините за това. Най-често срещаните мотиви са били: токсично приятелство, загуба на интерес към поддържане на приятелството, досаден приятел, самосъхранение и превишаване на границите. Въпреки че продължителността на приятелството е от значение за призраците, това не им пречи да бъдат „постепенни призраци“ - т.е. постепенно отдръпване от приятеля за определен период от време, а не рязък край. Тактиката оставяла у отхвърлените приятели чувство на „тъга, разочарование и болка“. Някои инициатори обаче възприемали акта на призрака като защитен механизъм срещу лошото приятелство - и не смятали, че конфронтацията би помогнала.

"Много хора са готови да преодолеят конфликти в романтична връзка, но не и в приятелство"

Виет предлага друг и може би по-добър път напред: да научите какво е необходимо, за да поддържате и подобрявате едно приятелство - и как да се справяте с конфликтите и конфронтацията.

„Мисля, че много хора имат нагласата, че са готови да работят с конфликти в романтичните отношения, защото това е нещо, което всички признаваме, че е неизбежно“, казва тя.

Но когато става въпрос за приятелство, може би просто очакваме нещата да се получат по естествен начин и се отказваме, ако не се получат: „Знам, че много хора гледат на своите приятели и си мислят, че това са връзките, които трябва да са лесни и да носят много радост, забавление и смях в живота ми. И това със сигурност е вярно, но може би води до идеята, че понякога не си заслужава да се работи по конфликти."

Въпреки че романтичните и приятелските отношения имат сходни емоционални ползи - като топлина и радост - те имат и една основна разлика: в романтичните отношения обикновено се очаква моногамия. Макар че това е различно в различните култури и при отделните хора, като цяло очакването е да имате само един партньор и правилата в тази връзка са ясни. Докато „в приятелските отношения няма такова очакване за моногамия, което в някои случаи го прави по-сложно, защото се наблюдава приятелска ревност“, казва Фланъри.

Приятелствата невинаги са взаимно изключващи се. Макар да се предполага, че нямаме нищо против това, всъщност може да се чувстваме неудобно, когато много близък приятел има друг близък приятел: „Защото този човек е толкова важен за мен, но той има друг, който е толкова важен за него“, казва Фланъри. Може да е полезно да си спомним, че на тях им е позволено да имат други приятели и че това не застрашава нашето приятелство с тях.

Макар че изследванията върху психологията на приятелството все още се появяват, тези взаимоотношения заемат много внимание и енергия в ежедневието ни. Според неотдавнашно проучване на Pew Research Center, 61 % от участвалите в него възрастни американци са заявили, че наличието на близки приятели е изключително или много важно за пълноценния живот на хората. Една от причините може да е, че хората се женят и раждат деца на по-късен етап от живота си. Както в САЩ, така и в Обединеното кралство, както и на много други места по света, средната възраст, на която хората сключват брак, се е повишила. В Обединеното кралство мъжете и жените вече изчакват да навършат 30 години, преди да сключат първия си брак, докато в САЩ цифрите се движат около същата възраст.

Това означава, че през голяма част от живота ни приятелите могат да осигурят стабилността и подкрепата, които преди това е осигурявал бракът.

В романтичните връзки не е необичайно двойките да се разделят, а по-късно, след известен размисъл, да се съберат отново. Трябва ли да помислим за това и с бившите си приятели - помирение и втори опит? Отново зависи от характера на приятелството - казва Фланъри.

„Мисля, че ще има различни ситуации, когато това приятелство се заздравява, и други, когато може би е по-добре просто да оставим това разпадане да се случи. И отново, това може да зависи от: чувствате ли облекчение, че приятелството е приключило? Дали това приятелство е допринесло положително за живота ви? Ако все още чувствате, че те наистина ви липсват, може би си струва да ги поправите“, казва Фланъри.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase