И сторията е пълна с известни експерименти, които с право не биха били извършвани днес. Експериментът „Малкият Албърт“ заема челно място в списъка, наред с прословутия експеримент на Милграм и експеримента с чудовището.
Експериментът „Малкият Алберт“ всъщност е вдъхновен от друго шоу на ужасите, което може би ви е познато: Павлов. Преди да направи прословутия си експеримент, Иван Павлов всъщност се интересува от изучаването на стомашните сокове, както и от събирането на тези сокове от кучетата, за да ги продава като „лекарство“ за лошо храносмилане. По време на тази работа той забелязва, че кучетата слюноотделят винаги, когато видят някой в лабораторна престилка да се приближава, за да им даде храна, и дори когато минава лаборант без храна.
The "Little Albert Experiment" 😢
— Daniel7:25🙏❤️🙌 (@QDrop2450) June 14, 2024
Scroll ⬇️ pic.twitter.com/ihs18TVltI
Това вдъхновява експеримента му, който демонстрира „класическо обуславяне“. В него метронът бил пускан да тиктака всеки път, когато на кучетата трябвало да се даде храна. След известно време храната била отнета, но кучетата били приучени да слюноотделят всеки път, когато чуят звука на метронома на Павлов.
Какво общо има това с някакъв беден човек на име Малкия Алберт? За съжаление работата върху класическото обуславяне вдъхновява един ужасяващ експеримент върху дете, проведен от американските психолози Джон Б. Уотсън и Розали Рейнър.
За целите на експеримента двамата вземат здраво, „твърдо и неемоционално“ бебе, „отглеждано от раждането си в болнична среда“, и започват да експериментират с него от около 9-месечна възраст. Първоначално те се опитват да преценят доколко то се страхува от различни предмети, сред които „бял плъх, заек, куче, маймуна, маски със и без коса, памук, горящи вестници и др.“.
Екипът отбелязва, че детето, наречено в статията Алберт Б, не е показало никакъв страх, когато е реагирало на тези обекти.
„Никой никога не го е виждал в състояние на страх и ярост. Бебето на практика никога не е плакало“, отбелязват от екипа.
Това скоро щяло да се промени. След това те проверили какво ще се случи, когато ударят с чук по дълга стоманена щанга, създавайки силен звук.
„Детето започна да буйства, дишането му беше проверено и ръцете бяха вдигнати по характерен начин. При второто стимулиране се случило същото, а освен това устните започнали да се свиват и да треперят. При третата стимулация детето изпадна във внезапен пристъп на плач. Това е първият случай, когато емоционална ситуация в лабораторията предизвиква някакъв страх или дори плач у Алберт“, пишат авторите.
Разбира се, те очакваха това, но то беше само преамбюл към обуславящия аспект на експеримента. Въпреки че последвалият експеримент изглежда очевидно неетичен в днешно време, изглежда, че и тогава са имали угризения по отношение на него.
„Отначало имаше значителни колебания от наша страна относно опита да създадем експериментално реакции на страх. Подобна процедура е свързана с известна отговорност. В крайна сметка решихме да направим този опит, като се успокоявахме с мисълта, че такива привързаности така или иначе ще се появят веднага щом детето напусне защитената среда на детската градина и се впусне в грубия живот у дома“, обясняват те.
The Little Albert experiment showed that fear can be conditioned, but later research proved it can also be unlearned. By rewiring our responses, we can break bad habits, overcome anxieties, and build confidence through intentional conditioning. #MentalHealthMatters #Psychology pic.twitter.com/rOqJr2brok
— psyche quest (@psychequest) February 5, 2025
За следващата част те обучават „Алберт“ с помощта на чук и стоманен прът. Първо му представили плъх, с който да си играе. Но всеки път, когато протягал ръка, за да го докосне, по-добре вярвайте, че идвало време за чук. Екипът нанасял удари със стоманената щанга „непосредствено зад главата му“ всеки път, когато бебето, тогава на 11 месеца, се опитвало да си играе с плъха. Разбира се, след няколко опита в тази насока „бебето скочи силно, падна напред и започна да хленчи“.
Тези тестове продължиха известно време. След известно време момчето започнало да се страхува от плъха сам по себе си, свързвайки го с ужасния грохот, който всъщност създават хората. В крайна сметка те получили резултатите, които очаквали.
„В момента, в който плъхът беше показан, бебето започна да плаче. Почти мигновено се обърна рязко наляво, падна на лявата си страна, вдигна се на четири крака и започна да пълзи надалеч толкова бързо, че беше уловено с труд, преди да достигне ръба на масата“, пишат те.
Have you ever heard of "the Little Albert" experiment?
— Fabs (@itsonlyfabs) February 6, 2024
In 1920 (yep over a century ago!), the Little Albert experiment unveiled profound insights into human behavior and emotional conditioning.
The study, though controversial (gosh they used a 8months old baby! lock them up!),… pic.twitter.com/sI6Ra5IxzM
Екипът далеч не е приключил с това, след което подарява на Алберт различни други предмети, както пухкави, така и непухкави. Алберт реагирал нормално на непухкавите предмети, но изглеждал притеснен от всичко пухкаво, включително зайци, кучета, памук, кожени палта и маска на Дядо Коледа.
По време на частта с Дядо Коледа от експеримента той изпита „отдръпване, гукане, след което удари по [маската на Дядо Коледа], без да я докосва. Когато ръката му беше принудена да я докосне, той хленчеше и плачеше. Ръката му беше принудена да я докосне още два пъти. И при двата теста той хленчеше и плачеше. Накрая се разплака само при визуалния стимул на маската.“
Което, освен всички други потенциални психологически щети, вероятно донякъде развали Коледа.
Макар че със сигурност е неетично и не би било позволено от етичните комисии днес, екипът твърди, че е получил доказателства срещу фройдисткия възглед за страховете.
„Емоционалните разстройства при възрастните не могат да бъдат проследени само до пола. Те трябва да бъдат проследени по поне три съпътстващи линии - до обусловени и пренесени реакции, заложени в детството и ранната младост във всичките три основни човешки емоции“, заключават те.
През годините са се появявали твърдения, че малкият Албърт е израснал като Уилям Албърт Баргер, който е имал пълноценен и дълъг живот, макар и с отвращение към животните. Няма обаче категорични доказателства, че Баргер е бил Алберт Б. Друг вероятен кандидат е момче на име Дъглас Мерит. Това момче е имало значителни неврологични увреждания, които, освен че добавят нов слой етични проблеми, може да са променили реакциите му и да са повлияли на резултатите от целия неетичен експеримент.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
