Вирджиния Хислоп получи магистърската си степен в Станфордския университет след цели 83 години. Сега, на 105-годишна възраст, тя най-накрая се е дипломирала.
"Боже мой, дълго време чаках това", каза тя, минавайки по сцената, за да получи дипломата си. Тя беше аплодирана от семейството си, внуците си и випуск 2024.
Даниел Шварц, декан на Висшето училище по педагогика в Станфорд, сподели, че се е притеснявал, че ще се разплаче, докато представя Хислоп на сцената.
A 105-year-old woman received her master’s degree from Stanford Graduate School of Education after beginning her journey at the school over 80 years ago.
— ABC News (@ABC) June 20, 2024
Read more: https://t.co/DQynkFjHsK pic.twitter.com/jj88DOkfhv
"Още преди да стигна до сълзливата част, тълпата избухна и избухна в бурни овации", каза той.
"Вирджиния е получила образованието си на млада възраст, просто не е получила диплома. Това е чудесна възможност да се върнем и да отпразнуваме един живот на завръщане и образование".
Хислоп трябва да напусне Станфорд рано през 1941 г., когато годеникът ѝ Джордж е призован да служи във Втората световна война. Неспособна да завърши дисертацията си, тя отлага дипломирането си и университетските си дни, като по-късно се премества във Вашингтон, за да се грижи за семейството си - роля, която много жени поемат по времето на войната.
Когато наскоро обаче зет ѝ се свързал с университета, той открил, че заключителната дипломна работа вече не се изисква за получаване на диплома. Хислоп е имала право да се дипломира десетилетия по-късно.
"От години се занимавам с тази работа и е хубаво да получа признание", казва тя пред новинарския сайт на университета.
Образователният път на Хислоп в Станфорд започва през 1936 г., когато тя се записва да учи за бакалавърска степен по педагогика. Няколко години по-късно тя завършва този етап и веднага преминава към следдипломното си обучение, водена от амбицията си да преподава след университета.
През 1941 г. Хислоп, подобно на много други жени в САЩ, е принудена да замени кариерата си с брак в подкрепа на по-широката военна мобилизация. Съсредоточаването върху семейството се смята за връх на американската жертвоготовност в този период и тя напуска Станфорд, за да се омъжи за Джордж преди неговото изпращане, като изкарва меден месец в Оклахома близо до военния му пост във Форт Сил.
След края на войната двойката се премества в Якима, Вашингтон, където отглеждат двете си деца.
"Не се върнах към преподаването, но смятам, че използвах добре свидетелството си за учител, като работех в комисии и съвети и се опитвах да подобря възможностите за образование при всеки удобен случай", казва Хислоп пред Yakima Herald-Republic в ексклузивно интервю през 2018 г.
Всъщност формалното образование на Хислоп може и да е приключило през 1941 г. с ранното ѝ напускане на Станфорд, но работата ѝ през следващите години е била инструментална и трансформираща.
Тя се противопоставя на регресивните учебни програми в средните училища, които изискват дъщеря ѝ да изучава домашна икономика вместо английски език, и лобира за независими райони на общинските колежи в щата Вашингтон.
По-късно тя набира средства за университета Херитидж, основан и ръководен от жени, и помага за събирането на 6 млн. долара за студенти, които се надяват да учат в училището.
Стипендия в Северозападния тихоокеански университет носи нейното име.
Шварц, деканът на Станфорд, я описва като "яростен защитник на равенството и възможността за учене", когато й връчва заслужената червена диплома толкова години по-късно.
"За много хора дипломата е значка за постижение и беше страхотно да отпразнуваме някого, който се грижеше толкова много за ученето и посвети живота си на ученето на други хора", каза той.
"Въпреки че ние й дадохме дипломата, тя също ни даде нещо в този ден."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
