П утин, да сме хладно честни, сътвори невероятни, направо немислими неща, които някак подсказват крайната, милиционерска, постсъветска тъпотия и ужас.
***
Първо, „освобождава“ Донбас, бомбардирайки, убива поне 300 от своите; срива градове като Мариупол.
***
Второ, част от целта на тази война е да отблъсне НАТО далеч от руските представи за граници, но става обратното; сега Финландия и Швеция вероятно ще влязат в Алианса, някак леко „принудени“; Украйна, или каквото остане от нея, освен ако няма последна ядрена война, ще стане член на НАТО (освен ако не бъде изтъргувана от Европа, въпреки цялото красиво еврораздиране на ризи спрямо ситуацията и бежанците).
***
Трето, „идеята“ на новия агресор е да демилитаризира „укрите“. Но това – извън чистата пропаганда – означава, че Украйна съвсем логично ще бъде милитаризирана от Запада.
***
Четвърто и най-важно: Русия като идея и културен образ е напълно разомагьосана. Включително най-важният постамент на постсъветската държавност – победата над Гитлер. Защото в Украйна става въпрос за зверства, сравними с Бабий Яр. Никога не съм си представял, че ще дойде момент да се прави подобен паралел. И тук е важен най-вече ужасът от самата война, която превръща руските прости момчета от белите руски гета в чудовища – а не толкова препратките.
***
В този смисъл: въображението няма да ви стигне, за да си представите жестокостите на нацистите в Украйна и изобщо (които искат да отворят втори фронт там, с армии Юг, и за щастие се провалят). Но, съответно, няма да ви стигне умът и за жестокостите на съветските войници в Германия в последната фаза на Втората Световна. Както и на сегашното ново поколение „съветска армия“ в Заднепровска Украйна.
***
Защо? Защо пак? Нищичко ли не научихме? Никога ли не сме си чели Аристотел, който в „Метафизика“-та си сякаш предвиди това?
***
Има и нещо леко идиотско: Русия имала своя „безсмъртен полк“ (всички там вече ги няма по биологични причини), голяма част от които са вършили нечовешки, неописуеми неща – наред с невинните изтрепани по заповед на Сталин, и всички милиони, хвърлени в огъня от съветската държава.
***
Но те на всеки 9-ти май си носят тези хем банални мини-чудовища, хем герои на портрети.
***
И тук въпросът е доколко сме човечни. Разбира се, че Съветската армия отмъщава на невинни в похода си към Берлин (прочетете Антъни Бийвор, пак). Разбира се също защо, война е (Отечествената). Зверствата на немската армия са относително надлежно документирани. Ерго, на война като Втората световна няма „прави“. За зверствата на Червената армия у нас не се говори по стародавна традиция.
***
Както и в никоя война, още от кръстоносните походи, няма „добър“. И Гитлеровите изродщини някак у нас “прикриват“ сталиновите.
***
Но днес има и допълнителен въпрос: защо пак пращаш руските парени от най-долния социален слой, и без това примитиви, и де факто допълнително ги превръщаш в изроди? Които за нула време разбират, че могат да убиват и изнасилват? Безнаказано, щот доктрината на шойгувците е такава?
***
В този смисъл, всеки – в медиите или пък обикновен путинофил – не е ли малка част от това зверство?
***
Нещо за по-дълбоко замисляне: у нас вместо колективистични традиции имаме предимно сакрални символи и анахронични „съветистки“ разбирания за света, върху които се гради и националният дискурс в момента. Нещо като крайно обидчива уж национална идентичност. Щот фундаментът на националното ни съзнание е травматичен и де факто реваншистки, това се репродуцира в самите мисловни модели.
***
По-накратко, трудно ми е да приема, че иначе интелигентни хора и колеги се дехуманизират.
***
Помнете „бръснача“ на Ханлън – „никога не търсете закономерност в нещо, което може адекватно да бъде обяснено с обикновена глупост“.
***
Да припомня Станислав Йежи Лец: „Не съм съгласен с математиката. Струва ли се, че сбор от нули дава страшно число“.
***
Тва и по повод любимите ми соцмрежи: даваме медия на най-простите, т.е. сякаш даваме на малко дете граната, да си поиграе с нея, да дръпне пръстена, да види докъде и какво може да стане.
***
Сега смятам да ви разсмея. Аз, нали, се противя на факта, че сме връчили медии на плебса, но сега с три думи (цитат от някакъв) ще назова огромния културологичен проблем, свързан и с нереалната неграмотност, и с края на опитите за постмодернизъм. Та: „Тия са илЕтерати“.
***
Казва го форменият форумен/Фейсбук илитерат. Той е всезнаещ– от футбола през знаменитостите до войната в Украйна.
***
И това е истинският медиен проблем.
***
Четох и некви полски форуми – безкрайната ми лингвистична славянска култура го позволява. Нито един проруски коментар, извинете. Напротив – те са „сега е моментът най-сетне да се отървем“ и от сорта.
***
Добре, схващам донякъде вековното ни русофилство, но сега можем завинаги да се отэрсим от „е-оборотное“, ако ме разбирате.
***
In the grand karmic scheme of things.
***
Въпрос към българските медии, които се кълнат във „всички гледни точки“: през пролетта на 1942, след конференцията във Ванзее, щяхте ли да дадете думата на Райнхард Хайдрих, за да обясни все пак ква е тая идея за Die Endlõsung и приключването на евреите?
***
Ерго, с масовия оправдан криндж, Русия вече е мръсна дума.
***
Hopefully.
***
И Владимир Путин е „недочовек“.
***
Ницшеански и всякак.
***
Последно: нашият евентуален акт на „пращане на оръжие“ всъщност имаше само символен смисъл – би показала знаково къде стоим, кои ценности за нас са важни, и най-вече – дали ще сме от „лявата“ географска страна на новата Желязна завеса.
***
Пропуснахме и този, бих казал, исторически шанс. Резултатът според настроенията и от двете страни е приблизително следният: руснаците все така ни презират и ни псуват в социалните си мрежи, а нашите западни партньори, в най-добрия случай, клатят недоразбиращо глава.
***
Липсата на позиция също е позиция, честито на проруските и про-неутралитетни „лефти“-та, които ще ни дозакопаят.
***
И това тук е любимият ми „unhappy ending“, с който не съм особено „хепи“.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
