Разузнаването се девоенизира

Парламентът прие на първо четене законопроекта за Държавна агенция "Разузнаване".

Законопроектът беше подкрепен от 83 депутати, 22-ма се въздържаха, против нямаше.

В проекта е регламентирана цялостно разузнавателната дейност с изключение на военноразузнавателната, която се предлага да бъде регламентирана с проекта за Закон за военното разузнаване.

Определено е институционалното място на Държавна агенция "Разузнаване" в системата на изпълнителната власт чрез нейното непосредствено подчиняване на Министерския съвет.

Дадено е определение на понятието "разузнавателна информация", изброени са сферите на дейност на агенцията, в които тя събира такава информация и осъществява разузнавателни операции.

Изрично е посочено, че на Държавна агенция "Разузнаване" не се поставят задачи от вътрешнополитически характер.

Подробно се регламентирани функциите и дейностите, които агенцията осъществява.

Предвижда се Министерският съвет да прави предложение до президента за назначаване на генералния директор и на неговите заместници. Регламентирано е сътрудничеството с разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС.

Предлага се да бъде въведена нова фигура за българското разузнаване - инспекторът. Той ще бъде на пряко подчинение на председателя, но ще се назначава от министър-председателя и ще има възможност да докладва на него в случай на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната.

В проекта на закон цялостно е регламентиран статутът на служителите. Посочени са ограничения по отношение на информацията, която може да бъде предоставяна при осъществяване на парламентарния контрол, от който са изключени данни относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специалните задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на агенцията.

Зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков посочи, че най-голямото постижение на законопроекта е девоенизирането на разузнаването.

Той поясни, че трябва да се обмислят някои текстове, като например дали да се постави задължително изискване председателя и заместниците му да имат 10-годишен професионален стаж в службите или да се остави и лица без стаж в разузнаването да заемат тези постове.

Венцислав Лаков от "Атака" приветства преминаването на разузнаването на подчинение на министър-председателя. Проблем според "Атака" е, че се ограничават права по законите за достъп до информация и за класифицирана информация. Няма срокове за унищожаване на събраните лични данни, отчете Лаков и добави, че парламентарният контрол трябва да се осъществява на паритетен принцип.