Комисията представи днес обзорния петгодишен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Документът е част от механизма, който беше наложен на България и Румъния като условие да станат членове на ЕС от 1 януари 2007 г.
В окончателно одобрените текстове на докладите за двете страни се посочва, че следващият документ за България ще бъде издаден в края на 2013 г., а за Румъния - в края на настоящата година.
Основното заключение в доклада е, че
за да се постигне необратимост на процеса, е необходимо по-задълбочено провеждане на реформите.
В изявление пред медиите председателят на ЕК Жозе Барозу заяви, че България е постигнала в последните пет годни съществен напредък и сега вниманието трябва да бъде насочено към прилагането на приетото законодателство и попълването на оставащите празноти.
За Румъния той каза, че ЕС е основан на принципа на демократичните стойности и върховенството на закона, а развитията в страната в последните дни са в противоположна посока и са подкопали доверието в Букурещ. Политическите борби не оправдават прекрачването на демократичните принципи, Румъния отстъпи от ръба на пропастта, но процесът (на реформите) не е завършил, посочи Барозу.
"България измина дълъг път от своето присъединяване досега", заяви председателят Барозу. "Законите са налице, сега е важно да бъде гарантирано тяхното прилагане. България е постигнала относителен напредък и може да постигне целите, поставени в рамките на МСП, но трябва да покаже по-голяма ангажираност с реформите и да положи по-ефективни обединени усилия отколкото в миналото.
Все още трябва да бъдат демонстрирани убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, за да се разсее безпокойството на българските граждани и на европейските партньори на България."
Говорителят на Европейската комисия Марк Грей отговори с "категорично не" на въпрос, дали ЕС не е избързал с приемането на България и Румъния през 2007 г.
В отговор на въпрос по повод политически и главно медийни спекулации и в двете държави той заяви:
"Никога не сме посочвали дати за край на механизма, зависи от постиженията,
процесът ще продължи толкова, колкото е необходимо и до постигането на убедителни резултати."
Грей подчерта, че ЕК е показала, че не влиза в политическите игри в която и да било страна.
"Предвид последните събития, комисията реши да сгъсти графика на докладите за Румъния, следващият ще бъде през декември и от събитията на място зависи какъв ще бъде темпът на докладите след това. От самосебе си се разбира, че в настоящата ситуация механизмът няма как да бъде прекратен", уточни Грей.
В доклада (пълният текст вижте тук) се посочва, че през тези пет години е постигнат напредък, но и че
все още реформата не е устойчива и необратима.
Напредък е постигнат с приемането на основната законодателна рамка и създаването на важни нови институции. В този контекст тя създаде независим съдебен инспекторат и специализирани структури на равнище полиция и разследване, за да се справи с организираната престъпност.
Беше подобрено законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество и беше създаден орган, следящ за конфликти на интереси.
В доклада се препоръчва в бъдеще България да съсредоточи усилията си за запълване на оставащите пропуски в правната и институционалната рамка и да концентрира вниманието си върху прилагането на неотдавна приетото законодателство.
Все още се наблюдават слабости, засягащи по-специално етиката в съдебната система, свързани с последователността на дисциплинарната практика във връзка с прозрачността и обективността на назначенията, атестирането и повишенията в съдебната система.
По отношение на борбата с корупцията координацията между различните органи все още е недостатъчна и реформите се нуждаят от по-голяма насоченост и ангажираност за постигане на резултати. В борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност все още трябва да бъдат постигнати убедителни резултати.
Докладът се публикува два пъти годишно. Сега за първи път следващ доклад за България ще има след година и половина - в края на 2013 г. Върху съставянето на документа работят между 20 и 30 експерти от Европейската комисия. Докладът е в две части - политическа и техническа. Във всяка от тях има раздели, посветени на работата на съдебната система, на борбата срещу организираната престъпност и на борбата срещу корупцията.
В доклада се прави оценка дали целите на МСП са изпълнени. Прави се преглед на постигнатото до настоящия момент и на онова, което остава да бъде извършено. Разглежда се свършената през последните пет години работа, законодателството и инструментите, които са били въведени, както и последвалите резултати.
През разглеждания период имаше моменти на ускорен напредък и моменти на застой. На някои етапи имаше активно сътрудничество, докато в други моменти срещу МСП имаше ропот и съпротива. Като цяло, Комисията е убедена, че МСП има съществен принос за реформите в България, се подчертава в доклада.
Разглеждат се по-специално устойчивостта и необратимостта на процеса на реформи, включително дали е възприето достатъчно поведение на ангажираност, така че посоката на реформи да бъде запазена.
"Решимостта сред българското общество за осъществяване на реформи бе променлива - необходимо е по-последователно прилагане, за да може разпокъсаните действия да се обединят. Тази по-последователна насоченост на реформите би била най-добрият показател за устойчивостта и необратимостта на процеса", пише в доклада.
Резултатите от създаването на специализираните структури са смесени според брюкселските експерти. Макар че създаването на съвместния екип за борба с измамите със средства на ЕС първоначално доведе до увеличаване на броя на разследваните и разглеждани от съдилищата дела, броят на тези дела намаля отново през 2011 г., като по-голямата част от тях не бяха от съществено значение. В анализа на Комисията се установява освен това наличието на голям брой необясними уволнения и провалили се дела.
Резултатите, постигнати от съдебната власт по отношение на други дела за корупция, са сходни: макар броят им да нарасна през 2009 г. и 2010 г., през 2011 г. се наблюдава значителен спад.
Съдебната система откликна съвсем вяло на разследванията на предполагаеми случаи на корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати.
В този контекст следва да се изрази особено безпокойство във връзка с непрекъснатите забавяния и отлагания на равнище апелативен съд на две емблематични дела за измами с финансови средства на ЕС, по които през март и октомври 2010 г. първоинстанционният съд постанови присъди за дългогодишно лишаване от свобода.
Не е дадено задоволително обяснение защо наличните процесуални възможности за ускоряване на разглеждането на тези емблематични дела не се използват активно от съдебната власт9.
Разочароващите резултати както от досъдебната, така и от съдебната фаза на производството при преследването на корупцията по високите етажи могат в голяма степен да бъдат отдадени на системните слабости, от които страда ефикасността на съдебната система в други области - например правната рамка, съдебната практика и практиката на прокуратурата и органите за административен контрол.
Те бяха посочени от Комисията през 2011 г. и бяха отразени многократно и в анализа, изготвен от службите на прокуратурата през 2012 г. Оздравителните мерки, предприети от прокуратурата, свидетелстват, че в съдебната система все повече се осъзнава необходимостта от съществена промяна в професионалните практики и организация, за да се подобрят резултатите на България в борбата с корупцията по високите етажи.
Най-важен раздел в документа са препоръките
- какво да се върши до следващата проверка. Ето ги:
С цел запазване на напредъка Комисията приканва България да предприеме действия в посочените по-долу области въз основа на препоръките, изготвени с цел да се помогне на България да съсредоточи усилията си при подготовката за следващата оценка на напредъка по МСП, която Комисията ще представи в края на 2013 г.
1. Реформа на съдебната система
Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи.
Да се изготви и изпълни средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, която да се основава на анализ на нуждите и натовареността, с промените в структурата на съдилищата, назначенията и обученията.
Новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.
Да се постави цел за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и за неговото прилагане.
Да се гарантира откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.
Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите.
3. Ефикасност на съдебния процес
Да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем.
Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
Да се приеме стратегия за повишаване на последователността при правоприлагането, включително дейна стратегия на Върховния касационен съд за установяване на въпроси, по които има разногласия, и постановяване на решения по тях.
4. Борба с организираната престъпност
Да се гарантира, че членовете на новата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се назначават въз основа на тяхната професионална етика, както и че другите институции, и най-вече прокуратурата, напълно съдействат за работата на комисията; да се гарантира също бързото вземане на решения от Върховния касационен съд, за да запази нейния авторитет, ако е необходимо;
Да се извърши независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.
Въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.
5. Борба с корупцията
Да се използва натрупаният опит от минали случаи, за да се подобри работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.
Да се направи независима оценка на въздействието на българската национална стратегия за противодействие на корупцията. Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори, да докладва за резултатите от прилагането на стратегията за противодействие на корупцията във всички държавни структури и да поддържа нова независима система за наблюдение, в която участва гражданското общество.
Да се измени Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие. Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!