Още по темата

През последните години Кремъл умело използва икономически лостове, за да влияе върху европейската политика. Въпреки че като цяло ЕС има много по-голяма икономика от Русия, то поотделно държавите от единния пазар са уязвими.

Вижте АЕЦ "Белене" и хъб "Балкан" - между Русия и България

Това се видя ясно по време на срещата на високо равнище между европейските лидери в Брюксел в края на октомври, където Италия, Гърция, Австрия и няколко други държави остро се противопоставиха на германската инициатива за налагане на нови санкции срещу Русия заради насилието в сирийския град Алепо, съобщава Deutsche Welle.

Политик от "Единна Русия": Ще купим България цялата

Даниел Митов: България не е за продан

Бойко Борисов към Толстой: 1300 години никой не ни купи

Канцлерът на Германия Ангела Меркел срещна най-силна опозиция в лицето на италианския премиер Матео Ренци. Любопитен факт е, че по време на "Петербургския международен икономически форум" миналото лято, Ренци оглави делегацията на Италия в Русия, където между двете държави бяха подписани договори на стойност над 1 млрд. евро.

Къде е България в мрежата от икономически зависимости, която Кремъл изплита в Европа отговаря наскоро публикувано изследване, наречено "Наръчникът на Кремъл", цитирано от Deutsche Welle.

Осезаемото присъствие на руски капитали в страната "граничи със завладяване", твърдят авторите на международния доклад - съвместна разработка на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и на софийския Център за изследване на демокрацията.

Присъствието в България на инвестиции, външнотърговски обороти и недвижима собственост, които са притежавани или контролирани от руски държавни и частни компании, се оценява приблизително на една четвърт от стойността на нейния брутен вътрешен продукт.

Това поставя България в незавидната позиция на икономиката в ЕС, която е най-уязвима от Кремъл. Налице е висок риск от злоупотреба с тази зависимост в интерес на водената от Москва агресивна политика спрямо нейните съседи.

В България, Латвия, Сърбия, Унгария и Словакия руското икономическо присъствие е близо или над критичния праг от 12 % като дял от брутния им вътрешен продукт. В драстичния случай с България този праг е надхвърлен двойно. Според авторите на изследването, подобно осезаемо присъствие, граничещо със завладяване, е предпоставка за опасно нарастване на рисковете за суверенитета и политическата стабилност на източноевропейските държави, попаднали в мъртвата хватка на режима в Москва.

В изследването се изтъква, че за разлика от останалите четири държави, в България компании с пълно или преобладаващо участие на руски капитали са се сдобили с изключително монополно положение в редица стратегически отрасли и особено в енергетиката.

През последното десетилетие делът на руските инвестиции в българската икономика е нараснал четири пъти, макар че, според непубликувани оценки, той се е увеличил дори 14 пъти. "За да поддържа руската икономическа доминация и да избегне проследяването на транзакциите си към България, Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа от корумпирани служители в държавния апарат и бизнеса. Тази непрозрачност е създала порочен кръг между нарастването на руската доминация и влошаването на стандартите за добро управление", се посочва в "Наръчникът на Кремъл".

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че изследването разкрива не само механизмите за трансформиране на руското икономическо присъствие в политическо, но и прави оценка на способностите на институциите в засегнатите държави да неутрализират заплахите. "В Чехия е възприета подробна стратегия за национална сигурност, която разпознава подобни опасности - например риска от монополизиране с помощта на руски капитали на цели отрасли на икономиката и подчинението им за целите на политиката на Кремъл. В най-застрашените от руско политическо и икономическо влияние страни - като България и Сърбия, подобни управленски стратегии за минимизиране на риска не съществуват, а институциите просто не разглеждат подобни опасности като заплаха", изтъква Стефанов.

Няма никакво съмнение, че Москва се стреми да използва руските финансови потоци към слабите звена в Европейския съюз. Целта е да бъдат овладени ключови отрасли и да се изградят подчинени политически и бизнес-елити, твърдят авторите на "Наръчникът на Кремъл".

Според икономиста Красен Станчев, в България има малочислено, но могъщо ядро сред "силните на деня", което не е отблъснато от Русия - дори след агресията срещу Украйна.

"Проблемът е, че тази малка група има широко политическо представителство в Народното събрание – депутатите от всички парламентарни групи. Това води до пресищане на "пазара" на услуги по обслужване на руските интереси в България. Което пък допринася за драстично падане на "цените", които вече са по-ниски дори от съответните "такси" в страни като Босна и Херцеговина например. Така Русия си спестява немалко средства в процеса на корумпиране на българския политически елит", смята Красен Станчев.