Има
едно нещо, което провеждащото се преброяване на Националния
статистически институт (НСИ) показа много ясно. Дори без анкетите да са
направени и обработени. И то е, че между българските граждани и
администрацията зее огромна дигитална пропаст.
Само за два дни над
половин милион души пожелаха да подадат своята информацията в цифров
вид. Тази неочаквана онлайн активизация на българите шокира статистиците
и дори успя за малко да срине сайта на НСИ.
Прогнозите в момента са, че
около 40% от населението на страната ще се преброи през интернет и това
ще ни изстреля далеч над средните стойности за ЕС, които се движат
между 20 и 25 на сто.
Времето за модернизация и дигитализация на
взаимоотношенията между българската държава и гражданите й отдавна е
назряло. Преброяването далеч не е първият пример, в който степента на
ползване на интернет от хората изненадва администрацията въпреки
твърденията й, че е подготвена.
Политиците обаче системно проспиват този
очевиден факт. Реално действащите електронни услуги в България могат да
се преброят на пръстите на едната ръка, стратегията за е-управлението
на България в периода 2010-2015 събира прах на бюрото на транспортния
министър Александър Цветков, а целеви средства за това в бюджета за тази
година на практика няма.
Има обаче много "електронни услуги", за които
се оказва, че или не са електронни, или не са услуги.
Философията
за въвеждането на е-управлението също е генерално сбъркана. Вместо да
се фокусират върху пускането на реално необходимите онлайн услуги за
гражданите и бизнеса, държавните чиновници продължават да пръскат пари
за скъп хардуер и софтуер, който след това се чудят какво да правят.
Или
просто се занимават с пиар като в примера с iPad таблетите на депутатите и
министрите от ГЕРБ. Които без работещо е-управление си остават просто
скъпи играчки.
Източник:
Христо Павлов/БГНЕС
