Интервю на Тихомир Безлов за Росен Босев от в. "Капитал" (capital.bg):
- По какъв начин се отразява икономическата и финансовата криза на т.нар. конвенционална престъпност?
- При конвенционалната престъпност данните показват скок на определени групи престъпления, като например влзомните кражби и грабежите. Финансовата криза има по-скоро влияние към нови престъпления като черното банкиране. Последното е един доста неясен феномен и е свързано с голямото задлъжняване на домакинствата и бизнеса.
Това е една история, която се повтаря - като с цигарите без бандерол в средата на 90-те, така и при тази форма на измама. Така например измамникът отива при някого, който е задлъжнял, и му казва - за да не ви вземат колата, мебелите и т.н., вие трябва да се договорите с кредитния инспектор.
Това става като през 90-те години срещу процент. Той ви урежда да обясни на шефовете си да не ви пипат имуществото, защото няма смисъл и че имате доходи и ще започнете да си плащате. Всъщност банката няма никакви подобни намерения - класическа измама. Има и бум на лихварството.
- Какви са очакванията - ще има ли по-чувствителен ръст на тази конвенционална престъпност?
- Според мен конвенционалната престъпност все още не е експлодирала поради няколко причини.
Първата е демографията - в сравнение с 1990-1992 г. и през 1996-1997 г., активната група лица, извършващи престъпления - тези на възраст между 15-25 години, са с около 250 хил. повече. Тук можем да добавим и емиграцията на криминалния контингент, който до 2001 г. беше изключително затруднен да напуска страната.
Бърз поглед върху бюджетните разходи навежда извода, че в населението продължават да влизат повече пари дори от 2009 г. Това го потвърждават и нарастващите спестявания на населението. Тук кризата още не се усеща.
Опитът от други държави в кризисни ситуации показва, че има един резерв от спестявания, който се изчерпва. Българският опит показва, че на улицата става проблем, като започнат да закъсняват за дълго социалните плащания.
Това се усеща в маргинализираните бивши индустриални квартали (миньори, металурзи), роми, наркозависими и т.н.
- По какъв начин се отрази активността на МВР през последната година?
- Това е третият параметър - акциите създадоха натиск върху криминалния контингент и той се пази от рисковани маневри. Натискът върху ядрото води до затруднения при привличане на участници от периферията.
- При всички видове престъпления ли има ръст?
- Ръстът на криминалната активност е доста специфичен - като казваме ръст в определени групи престъпления, в други има спад - например кражбите на автомобили.
В същото време ще има една специфична форма на престъпността - свързана с кражбата на селскостопанската продукция и въобще престъпността в тези райони.
Там полицията е изключително слаба и безпомощна. Там населението само се справя с проблема - например сменя културите, които гледа - царевицата с ръж, птиците - с по-едри животни...
... - От вашето изследване излиза, че доверието в полицията се покачва - разликата между регистрирани престъпления и процент на хората, заявили, че са жертва жертва на престъпление, не е толкова чувствителна. На какво се дължи това според вас?
Тези данни се потвърждават от повечето социологически агенции, че доверието към полицията се увеличава. Не случайно вътрешният министър Цветанов има по-висок рейтинг от премиера Бойко Борисов. Причината според мен са многобройните акции с имена. Въпреки иронията на медии и критици към тях, изглежда, този тип активност на МВР се харесва и създава усещане за сигурност.
И това кара хората да се обръщат повече към полицията. Има ръст на хората, потърсили МВР, в сравнение с предходни години. Въпросът не е дали харесваш полицията, а дали я търсиш, когато срещу теб се извърши престъпление.
Цялото интервю с Тихомир Безлов четете на capital.bg
Източник: capital.bg
Последвайте ни
