Над 50% от българските деца на тази възраст имат проблеми с четенето, математиката и естествените науки.
Оптимистичните европейски цели в образованието обаче предвиждат до 2020 г. делът на 15-годишните ученици, които изпитват подобни затруднения, да падне под 15 на сто.
През 2006 г. този процент все още е бил 23, като в повечето европейски страни е нараствал между 2000 и 2006-а.
За да бъде постигната определената за 2020 г. цел, тези трудно четящи гимназисти ще трябва да намалеят с 35%.
Положението с математиката е още по-лошо
Около 24 на сто от 15-годишните европейци през 2006 г. са изпитвали сериозни затруднения с решаването на задачите. При естествените науки 20% са имали съществени проблеми.
Има обаче големи различия в дела на учениците със затруднения по четене, математика и науки между отделните страни от ЕС.
В България и Румъния те са над 50%, докато във Финландия са само 4,8, в Ирландия - 12,1, а в Естония - 13,6.
Въпреки общото подобряване на резултатите на образованието и професионалното обучение в ЕС, напредъкът е твърде бавен, констатират авторите на доклада.
В него се отбелязва, че броят на малките деца в образователните системи и нараснал, както и равнището на образование на европейските граждани изобщо.
Броят активни възрастни (между 25 и 64-годишна възраст) с ниско образование е намалял с над 1 млн. души годишно от 2000 г. насам. За целия ЕС обаче той остава 77 млн. възрастни, или близо 30 на сто.
Отбелязан е напредък най-вече в изучаването на чужди езици в училище и в мобилността на студентите.
В заглавието става дума за следния класически руски виц:
Един чукча написал роман и отишъл в издателска къща. Редакторът го пита:
- Чел ли сте някои от големите автори? Толстой, Тургенев, Горки?
А чукчата раздразнено и нетърпеливо отвъръща:
- Чукча не читател, чукча писател!
Източник: БТА
Последвайте ни
