Това показват данните на НЦИОМ за първите три години от управлението на ГЕРБ - общественото мнение за работата на Народното събрание, правителството и министър-председателя в сравнение с предходните три правителства и народни събрания.
Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение, кабинетът на Иван Костов започва своята дейност през 1997 г. с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60 към 24 процента).
През 2000 г., в края на третата година от управлението на Обединените демократични сили (ОДС), делът на одобряващите и на неодобряващите кабинета е почти изравнени - 44 на 43 процента).
Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки е регистрирано още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (юли 2010 г.), когато одобрението е 41%, а неодобрението - 45%.
През септември 2001 г. кабинетът на Сакскобургготски е получил едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му (през юли 2003 г.), обаче, неодобрението вече е било три пъти по-високо от одобрението - 65 към 22 процента.
През юли тази година една трета от пълнолетните българи (33%) одобряват правителството, а 56% не го одобряват. Няма значима промяна в дяловете на одобрение и неодобрение за кабинета през последната година. През юли 2011 година одобрението е възлизало на 31%, а неодобрението на 56%.
Общото между сегашния кабинет и правителството на Иван Костов е, че и двата кабинета започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрението, отбелязват изследователите от НЦИОМ.
Най-резки амплитуди в обществените оценки са били регистрирани при управлението на Сакскобургготски, когато свръхочакванията на хората бързо преминаха в масово разочарование.
Неодобрението за работата на всички министър-председатели през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави Бойко Борисов, положителните оценки за когото, макар и с малко, са повече от отрицателните.
През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, през юли 2008 г. за Сергей Станишев са били регистрирани 61% неодобрение и 25% одобрение.
В сравнение с предишните три състава на парламента (38-мо, 39-то и 40-то Народно събрание), настоящото 41-во Народно събрание получава най-високо одобрение при конституирането си - 42% от анкетираните през август 2009 г. Стартовото неодобрение на сегашния парламент възлиза на 33%, което е два пъти по-нисък дял в сравнение с неодобрението, регистрирано в началото на работата на 40-то Народно събрание - по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ.
Одобрението остава по-висок дял от неодобрението към работата на настоящия парламент до края на 2009 г. През декември 2009 г. обаче неодобрението за дейността на 41-то Народно събрание взема връх - 35% одобрение спрямо 45% неодобрение, като тази тенденция се запазва до момента.
В средата на юли 2012 г. неодобрението към работата на парламента вече надхвърля над три пъти одобрението - 64 към 20 процента.
В края на третата година от мандата на 38-то Народно събрание одобрението е било 19%, а неодобрението - 67%. По-критични са били оценките за 39-то и 40-то Народно събрание в края на третата година от тяхната работа.
В края на третата година от управлението на Симеон Сакскобургготски одобрението за парламента е било 14%, а неодобрението - 73%. След три години управление на кабинета на Сергей Станишев Народното събрание получава одобрение 12%, а неодобрението достига 76%.
Последвайте ни
