България и Румъния са напълно готови за Шенген, е записано в протокола от днешното заседание на Европейския съвет, като Съветът настоява до декември всички страни в ЕС да направят необходимото, за да могат София и Букурещ да се присъединят към зоната от март догодина с въздушните и морските си граници, а от юли 2012 г. - и със сухопътните.
Това съобщи днес пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов.
Той изрази благодарност за подкрепата по този въпрос, оказана от председателя на Съвета Херман ван Ромпой, както и от премиера на Полша, страната-председателстваща в момента ЕС, Доналд Туск.
Поради огромната криза в момента в ЕС, не това е най-важната тема за днес, но бе записано до декември да бъде направено така, че сроковете с март и юли догодина да бъдат спазени, добави Борисов.
Нито една държава не възрази на това, тази тема мина за секунди, отбеляза премиерът.
Шенген беше нещо, което е ясно - има една държава с вътрешен проблем и две други, които са изпълнили всички критерии, посочи Борисов. По неговите думи Германия, която имаше резерви към бързото разширяване на Шенген, и Холандия, която наложи, заедно с Финландия, вето на решението през септември, са държавите в ЕС с най-големите излишъци.
Холандия е изключително важна държава за Европа в следващите месеци за решаването на финансовата и икономическата криза, коментира Борисов.
Днешният дебат беше много тежък, всички съзнават огромния проблем в 5-6 държави от ЕС с голям дефицит и много дългове, отбеляза българският премиер.
"Още преди година и половина заявих на колегите, че имаме време да оправим дефицитите си и България го направи, и в момента имаме под 3% дефицит, 3.5 на сто инфлация, един от най-ниските дългове в Европа, строга фискална дисциплина, реформи - и резултатите са налице," добави той.
По неговите думи не е случайно, че кредитната агенция Мудис е повишила кредитния рейтинг на България, докато е понижавала рейтинга на други държави.
"Казах, че съм категорично против да се стимулират слабите - напротив, трябва да се стимулират тези, които спазват финансова дисциплина, не би трябвало да се намалява процентът на националното съфинансиране, коментира той по повод идеята, свързана с обезпечаването на проектите по европейските програми.
Ако се намалява процентът на националното съфинансиране - да бъде за всички, както за "отличниците", така и за "слабите"," коментира Борисов.
По гръцкия дълг премиерът отбеляза, че става дума за задължения към частните банки и е редно да бъде взето предвид какви лихви и печалби са имали тези банкови институции през годините.
Борисов даде за пример ситуация, в която за 100 лева кредит банката е получила 120 лева обратно. По неговите думи, ако в сегашната ситуация и при този пример се налага банката да опрости 20 лева дълг, това не е много.
