Болестите на сърцето: Кои са рисковите фактори и как да се предпазим

Н а 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. 

Сърдечно-съдовите заболявания заемат най-голям относителен дял в националната и световна статистика на смъртността. В последните години се наблюдава “подмладяване” на болестите на сърцето, посочват от Военномедицинска академия (ВМА).

Този феномен вероятно съществува, но също така може да бъде обяснен и с влиянието на други фактори,

като по-напредналата диагностика и информираност за болестите като всичко това прави възможно да се постави диагнозата на много по-ранен етап, отколкото е било преди 5 или 10 години, коментира полк. проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА).

Това “подмладяване” би могло да се отчита и от гледна точка на променените фактори на околната среда в съвременния живот,

които биха могли да акцелерират появата на сърдечно заболяване. Сега основно място заемат психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алкохол, цигари, наркотици и стимуланти, нездравословното хранене и липсата на редовно спортуване.

Българите не се различаваме от средния европеец по отношение на най-често срещаните болести на сърцето.

Всеки трима от 10 човека над 18-годишна възраст имат артериална хипертония, което прави заболяването социално значимо – не само поради високата честота на разпространение, а и поради инвалидизиращи усложнения, до които води, категоричен е проф. Даскалов.

Исхемичната болест на сърцето има по-ниска честота на разпространение, но по-висок процент на годишна смъртност, около 12%.

Някои сърдечни аритмии, като предсърдното мъждене придобиват все по-голяма социална значимост поради връзката с мозъчния инсулт, чиято годишна честота е около 21%, подчерта кардиологът.

7 съвета за предпазване от инфаркт и инсулт

7 снимки

Разбира се, когато по-образователно се говори за сърдечни болести, трябва да е ясно, че в голямата си част те се провокират от съчетанието на рискови фактори

и генетична предопределеност, характерни за конкретния индивид и състояние. И тъй като никой не е в състояние да промени наследствеността си, то единственото възможно и реално на този етап остава – профилактиката. Това е идеята на Световния ден на сърцето – да се насочи общественото внимание към важността на ежедневното спазване на профилактични мерки по отношение на сърдечно-съдовата система, изтъкна началникът на Клиниката по кардиология на ВМА.

От най-голямо значение са превенцията на психо-емоционалния стрес,

заседналия начин на живот, тютюнопушенето, нездравословното хранене и наднорменото тегло, оптимизацията на артериалното налягане, пълен контрол на захарния диабет, повишения холестерол и атерогенни фракции, пикочната киселина и нарушената бъбречна функция, които са сред основните рискови фактори.

Голяма част от сърдечните събития могат да бъдат предотвратени чрез подходящи превантивни мерки,

като повишаване на физическата активност, здравословно хранене, отказ от тютюнопушене, категоричен е проф. Даскалов.

Ежедневно всички ние се нуждаем от умерена двигателна активност.

Физическото натоварване е много важно за тренирането на сърцето, защото така изтласква по-голямо количество кръв до всяка клетка в нашето тяло, където достига повече кислород. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всеки, напомня проф. Ивайло Даскалов.

Здравословно, балансирано и правилно хранене е вторият значим фактор.

Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 грама дневно, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи изделия, тъй като те са високо рискови фактори. Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане – основни фактори за възникване на инфаркт. Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблеми, поради спазъм и стесняване на съдовете на сърцето.

Не на последно място по значение са профилактичните прегледи,

категоричен е проф. Даскалов. Рутинно се извършват от общопрактикуващ лекар. Ако се установят отклонения от нормата към някое сърдечно заболяване, пациентът се  консултира с кардиолог, който да изготви индивидуална програма за корекция и контрол на рисковите фактори и по преценка –  лечение. Ако е налице фамилна обремененост, профилактичните прегледи обикновено започват още в юношеска или млада възраст.

При мъже след 45 г. и жени след 55 г. профилактичните прегледи са силно препоръчителни и включват измерване на кръвното налягане,

електрокардиограма, лабораторни изследвания на кръвна захар, холестеролова обмяна, бъбречна функция и пикочна киселина. Обикновено този препоръчителен обем се разширява с пълна кръвна картина, изследване на щитовидната жлеза, простатно специфичен антиген при мъже, а при жени мамография и консултация с гинеколог.