Прилепите – врагове и герои в битката с ебола

П рилепите си спечелиха страховита репутация в най-сериозната криза с ебола като главните заподозрени за пренасянето на смъртоносния вирус. Учените обаче смятат, че освен врагове, те могат да бъдат и герои, от които хората да научат как да се преборят с инфекцията, предаде Ройтерс.

Дребните бозайници пренасят над 100 вируса, сред които ебола, бяс и ТОРС (тежък остър респираторен синдром), без самите те да се разболяват.

И докато това ги превръща в страховит резервоар на болести, особено в горите на Африка, където мигрират на големи разстояния, пред учените се отваря интригуващата възможност да научат от прилепите някой и друг трик за справяне със заболявания убийци като ебола.

"Ако разберем как го правят, можем да открием по-добри начини за лечение на силно смъртоносни за останалите бозайници и хората инфекции",

казва Оливър Рестиф от Кеймбриджския университет във Великобритания.

След генетичен анализ специалистите вече разполагат с някои насоки. Според една от тях прилепите са в състояние да избягват ебола заради друга тяхна изключителна способност – начинът им на летене.

Той изисква метаболизмът им да протича изключително бързо, което подлага дребните бозайници на стрес и клетъчни увреждания. Учените допускат, че в резултат на това прилепите са развили механизми за ограничаване на щетите, изключващи за постоянно части от имунната им система.

Заплахата за хората от прилепите идва по хранителен път

– прилепите заедно с други животни като антилопи, катерици, бодливи прасета и маймуни, отдавна са част от менюто в Западна и Централна Африка.

Опасността от инфекция с ебола идва от излагането на действието на заразена кръв при избиването и подготовката на животните за храна.

Ролята, която прилепите играят в разпространението на ебола вероятно е свързана и с големия им брой – те са вторият най-разпространен вид бозайници в света след гризачите, както и с необичайната им имунна система, според Мишел Бейкър от Австралийската организация за научни и промишлени изследвания (CSIRO).

Бейкър е част от екипа, който, заинтригуван от

способността на прилепите да живеят "в равновесие" с вируси,

миналата година публикува изследване върху техния геном.

Авторите му откриха необичайна концентрация на гени за ремонт на ДНК-увреждания, намекваща за връзка между летенето на прилепите и имунната им система.

"Допускаме, че механизмите, към които прилепите са се приспособили заради начина им на летене, оказват непреднамерени ефекти върху имунните им функции. Роля вероятно има и продължителността на живота им", написаха учените в сп. "Нейчър".

Освен поносимост към вируси, прилепите имат удивителна продължителност на живота

– някои видове живеят над 40 години, въпреки че по размер не надхвърлят мишка. Дребните бозайници също така рядко развиват рак.

"Още сме в самото начало, но ако разберем как прилепите се справят с вирусите и ако успеем да пренасочим имунните системи на други видове да реагират по същия начин, вероятно ще разполагаме с нов терапевтичен подход", казва Мишел Бейкър.

Задачата на специалистите няма да е лесна. Изключването на компоненти на имунната система крие здравословни рискове. Идеята обаче е да се постигне по-добър баланс.

Една от причините вирусът ебола да е толкова смъртоносен за хората е, че той атакува имунната система и когато тя най-после успее да възстанови баланса, се претоварва и причинява допълнителни увреждания.

Черпенето на идеи от имунната система на прилепите може да доведе до разработването на нови лекарства, но може и да не даде резултат. Въпреки това има и други причини, поради които прилепите не трябва да се третират само като врагове – те например играят съществена роля в опрашването на растенията и контрола на вредителите.