Силата на крайните срокове

Х ората обичат да отлагат. Всъщност те не спират да го правят въпреки протестите им, пише "Гардиън".

Много често можете да видите постове във Фейсбук или Туитър, в които някой признава, че не би трябвало да е в социалната мрежа, защото има важна работа, която трябва да свърши, но отлага.

Но, повечето хора са наясно с това, че

колкото повече времето, което имаме за изпълнението на дадена задача намалява, толкова повече намалява и отлагането.

Най-честото отвличане на вниманието от задачата е периодичен поглед, изпълнен с паника, към часовника, периодична тирада от ругатни, които  с две думи казват "не може да е толкова късно вече". И така ние виждаме силата на крайния срок.

В исторически смисъл, краен срок се отнася до граница около затвор, която ако затворниците прекрачат, ще бъдат застреляни от пазачите. Това определение не е много приложимо в наши дни, освен ако не работите за изключително строг шеф.

Терминът сега се използва най-вече, за да означи "моментът, до който задачата трябва да бъде свършена". С това определение,

крайните срокове са навсякъде в съвременния свят.

Имате краен срок да стигнете до работата си. Вашият шеф ви възлага много задачи, които трябва да бъдат свършени в рамките на определен период от време, струпвайки ви още крайни срокове.

Уреждате си срещи с хора и трябва да се приготвите до определен час. Получавате закачливо съобщение от човек, когото харесвате и трябва да отговорите преди определено време, за да не изглеждате незаинтересовани, но не прекалено бързо, за да не изглеждате отчаяни.

Последиците от изпуснат краен срок варират значително и хората могат да реагират на това по много различни начини. Общият модел обаче е, че

когато наближи крайния срок, хората обикновено стават по-мотивирани, работят по-усилено върху поставената им задача и производителността им дори може да се подобри.

Това естествено повишава нивата на стрес, но защо въпреки това продължава да се случва. Хората се справят с безброй крайни срокове през цялото време, но постоянно се паникьосват, когато последния момент наближи и не са свършили, каквото трябва и се проклинат, че не са го направили досега, след като са имали достатъчно време.

Вероятно познавате някого, който постоянно закъснява за срещи и задачи, който изглежда не може да разбере и най-елементарен график и да се придържа към него. Ако не познавате такъв човек, това най-вероятно сте вие самият. Между другото приятелите ви ви намират за невероятно досаден.

В защита на дезорганизираността можем да кажем, че изглежда има някаква дълбока психологическа склонност да правите това, известна като заблудата на планирането. Това се случва, защото

човешкият мозък има странен оптимистичен наклон, когато трябва да се изчисли колко време би отнело да се свърши нещо

и неизменно се подценява.

Като цяло крайните срокове могат да са неприятни и досадни, но изглежда имат за цел да се уверите, че нещата ще се свършат. Не е задължително да са свършени добре, но все пак ще са свършени.