Кога и как ще се добива злато в Брезник

Най-рано след пет години може да започне добив на злато в Брезник, заяви пред БТА главният геолог на "Асарел - Медет" АД доц. д-р Веселин Ковачев.

Времето е необходимо, за да бъде довършено проучването на находището, да се проектира, построи и пусне в експлоатация минно-добивният комплекс.

Инвеститорът спечели първи рунд от битката за граовското злато, след като РИОСВ-Перник одобри инвестиционното предложение на "Трейс Рисорсиз" ЕООД за добив на златосъдържащируди в находището "Милин камък" , разположено на южния склон нахълма "Бърдото".

Компанията, която е дъщерно дружество на лидера в българския рудодобив "Асарел-Медет" АД, предвижда добив на златосъдържащи руди до 300 000 тона годишно. Те ще се преработват в обогатителен комплекс до 45 000 - 50 000 тона концентрат за същия период.

В процеса на производство ще се отделят до 255 000 т хвостов материал.

Общата площ за осъществяване на инвестиционното предложение е 2 199,079 дка. Находището "Милин камък" заема 1 534,065 дка. За реализиране на инвестицията се планира да бъде изграден минно-обогатителен комплекс, който включва подземен рудник в едно с надземен комплекс, насипище за стерилни скални маси, обогатителна фабрика, хвостохранилище, резервоар за оборотни води и др.

Надземният промишлен комплекс ще бъде разположен върху 477,5 дка, което представлява 21,7 процента от общата концесионна площ.

Еколозите: Екозагубите - в пъти по-големи от приходите

Загубите за околната среда, живота и здравето на населението ще са в пъти по-големи от приходите, които ще облагодетелстват изключително компанията инвеститор "Асарел - Медет", твърдят от местния инициативен комитет "За чисто Граово".

Според социалния активист Жени Делева районът страда отнедостиг на вода и поради това живителната течност няма да бъдедостатъчна за нуждите на инвестиционния процес. Еколозите се опасяват и от ежедневните взривявания, при които по техни данни ще се потребява по 900 кг взрив. Златните мини нанасят вреди за стотици години напред, уверява Борислав Сандов - съпредседател на партия "Зелените". По думите му златото пази подпочвените води.

В момента, в който започне минна дейност, свързана със златодобив,се отравя водата, почвите ще бъдат замърсени, ще бъдат нанесенищети на земеделието, на въздуха, категоричен е Сандов. По думите му сега върви обсъждане на минната стратегия на България. Тя не е завършила, виждаме избързване с дадени концесии като тази, каза Сандов.

Жители на населени места в Брезнишко посочиха, че част от терените на бъдещата мина са земи с висока природна стойност. Най-голямото опасение на местните е, че от минната дейност ще изчезне гордостта на района - брезнишката желязна минерална вода. Според публикации на бившия републикански гастроентеролог проф. д-р Радол Цолов брезнишката минерална вода по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света.

Живителната течност изтича от стари римски галерии край града. През 1907 г. брезнишката минерална вода е била удостоена със златен медал на международно изложение в Лондон. Отличието се съхранява и до днес. Безценниятприроден дар обаче изтича, без да се оползотворява.

Инвеститорът: Искаме да запазим богатството, което хората от региона имат

"Инвеститорът уважава привързаността на хората от региона към водата. Ние искаме да запазим богатството, което имат", заявиха пред БТА от ръководството на "Трейс Рисорсиз" ЕООД. Затова дружеството е взело мерки да не накърни дебита на желязната вода. Предпазна маса скали /целик/ ще забранява влизане в непосредствена близост до нея. Инвеститорът категорично отхвърля опасенията за замърсяване на водата, почвата и въздуха.

В момента върви проект за поставяне на хълма "Бърдото" на автоматична метеорологична станция, съобщи доц. д-рВеселин Ковачев. Съоръжението ще отчита чистотата на въздуха и сега, и след евентуално влизане в експлоатация на мината. "ТрейсРисорсиз" възнамерява да монтира съгласувано с общината сеизмографи на определени места, които постоянно ще подават онлайн информация за силата на сеизмичното въздействие.

Взривните работи ще се извършват на 100-200 м под земята, като количеството ще се разпределя на три смени в седем забоя в 64 дупки, уточни Ковачев. Във всяка дупка ще има по около 800 грама взрив и те ще се взривяват последователно. Процесът е сред най-силно контролираните, на повърхността не се усеща нищо, според специалисти.

Доц. д-р Веселин Ковачев определи като спекулация твърденията, че златото пази водата. Дружеството ще ползва техническа вода от река Конска, а за питейни нужди предвижда да обособи собствен водоизточник. Излишното количествовода ще бъде подадено на Брезник. Водата от хвостохранилището ще се връща обратно в обогатителната фабрика. От промишлената площадка навън не излиза нищо, процесът се развива циклично, уверява инвеститорът. В добивните дейности ще се използва подземна технология със запълнение. По този начин земната повърхност не се нарушава и се предпазва от обрушване. Технологията отговоря на съвременните световни стандарти, категоричен е доц. д-р Ковачев.

Инициативен комитет "Бъдещето на Брезник в ръцетена брезничани" подкрепя инвестиционните намерения на "Трейс Рисорсиз" ЕООД. Дружеството инвеститор обещава веднага след получаване на концесия за развитие на бъдещия рудник да наеме 50 души за допълнителни геологопроучвателни дейности. В следващите три години на строителство ще бъдатнаети 545 души и при пускане на мината в експлоатация ще са необходими 434 души за период от 11 до 18 години, твърдят от фирмата - инвеститор. В бюджета на общината ще постъпват над 1,5млн. лв. годишно от концесионни такси и над 60 000 лв. от местни данъци и такси. Бъдещият рудник обещава да внася и 2,3 млн. лв. годишно в държавния бюджет от социални, здравни осигуровки и данъци върху доходите на заетите.

Специалистите много добре знаят какво трябва да направят за безопасна реализация на проекта, коментира пред БТА Ваня Денева - управител на "Трейс Рисорсиз" ЕООД. По думите й компанията би се радвала да има конструктивен местен коректив, който да дава качествени препоръки. Нашата цел е проектът да бъде реализиран с минимално въздействие върху околната среда, заяви Денева.