Таско Ерменков: Нужна е енергийна ефективност в транспорта

- Г-н Ерменков, все по-често остро се поставя въпросът за енергийната ефективност в транспорта. Тревожни ли са данните за България?

- Делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната през периода 1997-2004 г. бележи ръст от 21,8 до 26,8%. Този сектор през последните години непрекъснато увеличава потреблението си и сега заема второ място след индустрията.

За сравнение - в ЕС близо 32% от крайното енергийно потребление се дължи на транспорта.

Темповете на растеж на потреблението на горива в транспорта за периода 2000-2004 г. като цяло надхвърлят темповете на растеж на БВП. Именно това доведе до ръст на енергийната интензивност за посочения период.

През 2004 г. 99% от потреблението на транспорта са нефтопродукти. Около 68% от крайното потребление на петролни продукти у нас се дължи на транспорта.

Тази зависимост от непрекъснато поскъпваща вносна суровина води до редица неблагоприятни последствия за икономиката.

Относно въпроса дали данните са тревожни, важно ще бъде да отбележа, че без повишаване на енергийната ефективност и използване на алтернативни горива в транспорта, в условията на неизбежен ръст на цените на петрола, може да се очаква увеличаване на външнотърговския дефицит и намаляване темповете на растеж на икономиката.

- Какви мерки биха допринесли за повишаване на енергийната ефективност в този сектор?

- Основният фактор, който ще допринесе да се обърне повече внимание на енергийната ефективност (ЕЕ) и за ограничаване ръста на потребление на петролни продукти от транспорта, ще бъдат повишаващите се цени на петрола.

Този фактор ще води до промяна на поведението на гражданите и фирмите от сектора към по-висока ефективност и алтернативни горива.

В Европа много фирми разработват специални фирмени планове за икономия на енергия в транспорта, а фирмите производители на транспортни средства сключват доброволни споразумения за производство на автомобили, отговарящи на определени норми за енергийна ефективност.

Липсата на държавна политика за подобряване на енергийната ефективност в транспорта може да доведе до недооценяването на ефекта от организационни мерки, които биха повлияли положително върху целия сектор - поощряване строежа на специализирани велосипедни и мотопедни платна, отделяне на специализирано платно за градския транспорт, засилен контрол върху състоянието на целия автомобилен парк, диспечеризация на превозите и др.

- Във връзка с това каква е ролята на Агенцията по енергийна ефективност? Какви са вашите предложения?

- Агенцията по енергийна ефективност (SEEA.government.bg) чрез отрасловата програма за ЕЕ в транспорта ще предложи редица мерки, чрез които да се намали ръстът на енергийното потребление на транспорта с 2-2,5%.

Вече сме на финалната права и скоро ще можем да представим стратегия за развитие на националната транспортна система на Република България до 2015 г.

Сред основните насоки за повишаване енергийната ефективност на сектора бих посочил ограничаването и регулирането на градския автомобилен трафик и изграждане или рехабилитация на транспортната инфраструктура.

Друга наша цел е стимулиране и увеличаването на дела на енергоефективните видове транспорт (железопътен, вътрешен речен и морски).

Разбира се, автомобилният транспорт в много случаи е незаменим, но там където е възможно и икономически целесъобразно, трябва да се използват по-ефективни видове транспорт, особено при товарните превози.

Наистина е много важно да се започне целенасоченото решаване на проблемите с градския транспорт, както в София, така и в другите големи градове на страната.

В столицата акцентът трябва да се постави върху довършването на метрото, защото е най-ефективният превоз, макар и да изисква най-много инвестиции.

Задължително трябва да има обследване и набелязване на мерки за енергийна ефективност за фирмите от транспортния сектор.

Някои от мерките са с малки инвестиции и кратък срок на откупуване, докато всички мерки, свързани с изграждане и модернизиране на инфраструктурата и подмяна на транспортния парк, изискват значителни финансови разходи и по-дълги срокове на откупуване.

- Какви са перспективите за производство на биогорива у нас?

- Производство на биогорива у нас прави първи стъпки. Непълни данни показват, че то достига неколкостотин тона биодизел годишно. Известно количество биодизел се произвежда от употребено олио в малки инсталации и се използва за собствения автомобилен парк на производителите.

Пред завършване или в пробна експлоатация са и по-големи инсталации, които ще произвеждат хиляди тонове биодизел годишно от растителни мазнини. Биодизелът е освободен от акциз, което го прави конкурентоспособен на конвенционалния дизел.

- Кое е най-евтиното биогориво?

- Най-евтиното биогориво е биодизелът от отпадни кухненски мазнини, тъй като в този случай няма разходи за производство на суровината.

У нас има значителни площи неизползвани земеделски земи, които може да послужат като добра база за отглеждане на маслодайни култури за производството на биогорива.

Положителните ефекти от използването на биогоривата са: намаляване замърсяването на околната среда, създаване на нови работни места, намаляване зависимостта от внос на нефт и повишаване сигурността на снабдяването с горива.

Неслучайно ЕС прие индикативна цел за употреба на 5,75% биогорива до 2010 г. В перспектива, с увеличаване цените на нефта, ролята на биогоривата непрекъснато ще нараства.