"Набуко" получи ОВОС за България

О�н �нчателно е издадено решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за българския участък от трасето на газопровода "Набуко".

Компанията "НАБУКО Газ Пайплайн Интернешънъл" ГмбХ съобщи, че България е втората държава от проекта - след Унгария - която успешно приключва процеса по получаване на решение.

"Завършването на процеса по ОВОС в България е много важна стъпка за проекта и още повече показва напредналата фаза в техническото развитие на "Набуко", посочва Райнхард Мичек, управляващ директор на "НАБУКО Газ Пайплайн Интернешънъл".

Според него България демонстрира, че проектът отговаря на най-високите международни и национални разпоредби и стандарти.

"Набуко" ще продължи да работи с българските власти и в хода на предстоящите процеси, свързани с получаването на останалите необходими за реализирането на проекта разрешителни - одобряването на ПУП-ПП (подробен устройствен план - парцеларен план) и издаване на разрешение за строеж, посочват от компанията.

Докладът по ОВОС е подготвен и представен на МОСВ на 31 октомври 2012 г. На 17 декември 2012 г. е получена положителна оценка на качеството на доклада. Обществените обсъждания са се състояли между 5 и 25 февруари 2013 г. в 30 общини, през които ще премине трасето.

Днес министерството на околната среда и водите съобщи, че обявява първите трансгранични влажни зони в страната.

Комплексите от влажни зони по река Дунав "Сребърна - Йезерул Калараш", "Комплекс Беленски острови -Сухая" и "Остров Ибиша - Бистрет" са регистрирани от Секретариатa на Рамсарската конвенция за влажните зони като трансгранични влажни зони между България и Румъния (ramsar.org).

Трите влажни зони са и защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000" в България и Румъния, а това допълнително засилва необходимостта от координирано опазване и управление. Те са обявени като влажни зони с международно значение (Рамсарски места) в България и Румъния.

В световен мащаб в Секретариата на Рамсарската конвенция до този момент са регистрирани 16 трансгранични влажни зони по смисъла на конвенцията, като 15 от тях са в Европа и една - в Африка.