С двойки към прогрес?

Законопроектът за предучилищното и училищното образование е на финалната права, преди да бъде приет.

Очаква се съвсем скоро да бъде одобрен от Министерския съвет, което пък на практика означава, че от следващата учебна година многострадалното ни образование ще трябва да влиза в час с нов закон.

Покрай някои похвални идеи, проектът съдържа и немалко откровено смущаващи хрумвания, които вече разбуниха духовете и едва ли ще помогнат да се гордеем с нивото на образователната ни система.

Едно от най-странните предложения безспорно е възможността и с двойка да се преминава в по-горен клас.

Сигурно ще прозвучи като класическа теория на конспирацията, но човек би казал, че тази недомислица е поредното продължение на стратегията за затъпяване на нацията.

Нивата на неграмотност в държавата и без това стават все по-стряскащи, а сега се оказва, че ще толерираме необразоваността и по закон. Но какво да се прави - неуки хора по-лесно се манипулират и управляват.

Така, вместо с високообразован и интелигентен народ, скоро ще можем да се похвалим със стройни редици от обслужващ персонал и евтина работна ръка.

Идеята поразява с безотговорната си щедрост. Това е все едно да дадеш възможност на учениците да си изберат по един предмет, който да не изучават... просто защото не им харесва или пък им намачква аурата.

Да минаваш нагоре с двойка означава същото – ученикът знае, че по определен предмет няма абсолютно никакъв смисъл да се напряга, даже и да отваря учебника.

Така някой може да реши, че часовете по български език са някаква глезотия, друг пък да не види смисъл в таблицата за умножение, трети да си каже, че въобще не го вълнува кои са били Левски и Ботев.

А и без това сериозно разклатеният авторитет на учителите съвсем ще излезе във ваканция. В каква позиция ще бъдат поставени те, когато учениците им осъзнаят, че в съответния час могат просто да подремват?

Гениалната идея за "разтегливата" двойка само официализира все по-агресивно налаганата в обществото теза, че от много учене няма смисъл, а за успех в живота далеч по-важни са други неща.

И така, неусетно, двупръстото чело, силиконовите добавки и евтиният тарикатлък се превръщат в един вид национална идеология. Този тип образователни инициативи може да се разглежда и като проекция на цялостната държавна политика по отношение на интелектуалния потенциал на нацията.

Сериозната наука в България не от вчера е натикана в трета глуха. Лошото обаче е, че в последните години сякаш целенасочено се опитваме да затрием и потенциалните кадри за нея още в зародиш...

Другата идея, която поражда сериозен размисъл, е предложението за финансиране на частните училища. Проектозаконът предвижда част от таксите за този тип учебни заведения да бъдат субсидирани от държавния бюджет.

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов изуми с твърдението си, че в частните училища всъщност учели децата на средната класа. Човек би се запитал на кой свят живее министърът.

Според него питомците на частните школа били деца на учители, журналисти, лекари. Явно г-н Игнатов общува с доста мастити представители на тези професии. При такси от няколко хиляди лева, представата на министъра за средна класа е доста интересна. Може би пък той самият се причислява към нея...

Аргументът зад това предложение е, че така повече деца щели да имат достъп до частните училища. Т.е. държавата, вместо да прави всичко възможно да инвестира в собствените си, държавни училища и да концентрира усилията си в подобряване на качеството им, се грижи за това да насочи повече финансови ресурси към частните институции.

Ако някой търси пример за лобистки текстове в нормативен акт, би могъл да се поинтересува от тази част на новия проектозакон.

А на мен не ми остава нищо друго освен да си отдъхна, че не съм ученик в наши дни и да се чудя как ли биха реагирали Кирил и Методий например, ако бяха свидетели на тези поредни експерименти с българското образование.