Дянков пред "Стандарт": По-нисък ДДС през 2013 г.

Правителството вероятно ще намали ДДС с около процент до 2013 г. казва вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков в интервю за в. "Стандарт"

"Едва ли ще успеем да намалим ставката до 18%. По-малка стъпка обаче е вероятна", заяви министърът.

Правителството ще прибегне до новия налог без предупреждение. Целта е да не се свие потреблението в изчакване на понижения ДДС.

Тази идея вицепремиерът разви и през ноември, когато планираше понижението да е догодина. През 2010 г. пък той обеща ДДС да падне до 16% в края на мандата на ГЕРБ.

Управляващите подготвят и проект за създаване на данъчна полиция. Тя ще следи за измамите с ДДС и за укритите доходи. Ако това стане, от 2013 г. дознатели в НАП ще могат да извършват свои разследвания, да събират доказателства и дори да арестуват.

Планове за създаване на данъчна полиция имаше и по време на управлението на НДСВ, но тогава те срещнаха съпротивата на правоохранителните органи.

Голямата криза не роди големи лидери, коментира в "Труд" политологът Евгений Дайнов. След две години суетене правителството най-сетне не само разбра, но и обяви, че е разбрало елементарното - че колкото повече пари наливаш в нереформираните сектори, толкова повече проблеми създаваш.

Но пенсионната реформа е отново обезсилена, образователната - спряна, здравната - отложена за след края на света - по маите, административната - незапочната, полицейската - подмината, съдебната - върната назад с години.

На фона на болна Европа боязливостта на правителството на България отново надделява над здравия разум. Управленският страх не само разсипва страната, но и подкопава шансовете на самия ГЕРБ на идните избори.

75% от българите искат спешна здравна реформа, пише под глава "24 часа". Народът вярва на лекарите, но не вярва в системата на здравеопазването. Това показват данни от проведени изследвания от институт "Отворено общество" - София, в рамките на изминаващата година.

Над 60% от запитаните смятат, че ги обслужват по-добре, когато платят сами, отколкото, когато е платено от здравната каса. Недоволство от системата има и сред здравните специалисти.

Близо една четвърт от медиците са обмисляли или планират да напуснат системата, за да работят в чужбина. А всеки втори от тях има очакване за месечен доход до 2500 евро.

Електронното здравеопазване е приоритетът ни за 2012 г., заявява в интервю за "Класа" Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ, председател на здравната комисия в Народното събрание. Тя смята, че това, което се случи в здравеопазването през последните две години, значително се различава от плановете и от програмата на ГЕРБ.

"Ние имахме концепция как да осъществим здравната реформа и желанието да я направим. За съжаление, това не стана по-много причини, включително и заради смяната на двама министри на здравеопазването и техните екипи.

Подобни смени имаше и в парламентарната комисия по здравеопазване. Всичко това се отрази върху ефективността на действията ни. Въпреки това положителни стъпки има.

През 2011 г. секторът бе финансово стабилен, а трансферите към здравните заведения се изплащаха от НЗОК редовно и без забавяния; поддържаше се нормален диалог между НЗОК и съсловните организации; подписваха се националните рамкови договори", изброява Атанасова.

Дразня се, като видя разсеяни депутати, споделя в интервю за "Труд" Цецка Цачева, председател на Народното събрание. Според нея е тъжно да има такива депутати. Разбира се, темите, които се обсъждат, са много широки и те ангажират вниманието предимно на членовете на водещата комисия.

"Но така или иначе бих желала по-ангажирани депутати с това, което се коментира в пленарната зала", допълва Цачева. Тя категорично не приема ниския рейтинг на парламента.

"Парламентът не раздава пари, парламентът приема законите, за да гарантира политиките, които правителството трябва да проведе така, че да бъдат усетени от всеки. По време на криза обаче има неща, които не могат да се случат бързо, за което хората винят парламента", казва още Цачева.

Палят коли, защото престъпността е изправена до стената, е обяснението на депутата от ГЕРБ Иван Петров. В интервю за "24 часа" той посочва, че тези престъпления са по-трудно разкриваеми и тук вече идва моментът, с който се цели дестабилизация и поставя системата на МВР в малко унизително положение.

Това е емоционална изява на протест на хора, които по някакъв начин не са съгласни със системата. Текат дела - "Недосегаемите", "Октопод" и др., които нанесоха щети на организираната престъпност. Възможностите й да влияе върху обществения и икономическия живот са силно ограничени, обяснява Петров.

Какво ни очаква през 2012 г., прогнозира "Капитал Daily". Следващата година вероятно ще е по-лоша от настоящата за България, поне ако се вземат предвид прогнозите за региона, еврозоната и широкия ЕС, от които икономиката на страната зависи в най-голяма степен.

Износният ръст в най-добрия случай ще се забави значително, потреблението ще остане свито, а чуждите инвестиции може да не достигнат дори скромните нива от тази година. Затова както правителството, така и всички останали трябва да запазим коланите си затегнати, ако искаме да преминем и през новата рецесия без дълбоки белези. А очакванията за по-висок растеж, инвестиции и вътрешно потребление ще трябва да оставим настрана поне за още една година.

Премиерът Бойко Борисов се обяви "за" промени в трудовото законодателство, които да дадат правомощия на държавата да наказва бизнеса за неизплатени заплати, отбелязва "Новинар".

Проблемът засяга стотици българи, останали без възнаграждения след фалит на фирми и според него Тристранният съвет трябва да подготви предложения за промени веднага след празниците.

Борисов направи своя равносметка за изминалата година и си пожела: "Да свърши кризата, че ми се падна най-тежкото време. По-тежко е само война".

Родното земеделие в риск заради промените в климата, алармира "Монитор". Родните домати и зелки са на път да отидат в историята. Ако не се научим да напояваме ниви и градини, и последните български зеленчуци ще изчезнат от трапезата ни, предупреждават учените от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, които изследват процесите на глобалното затопляне.

Само преди седмица еколозите признаха, че вместо с очакваните 2 градуса до 2020 г. температурата ще се вдигне с 4 градуса.

Перспективни за страната са сухоустойчивите видове като етеричномаслените култури. Трябва да се върнем към ръжта, захарното цвекло и памука, които са били традиционни за страната ни в миналото, препоръчват учените.