Българските ученици не разбират какво четат

Една четвърт от българските ученици смятат, че четенето е "празна загуба на време". Те са на 46-то място по четивни умения от възможни 65 позиции.

Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците (ПИСА), представени днес от националния координатор Светла Петрова.

През 2009 г. българчетата попадат в класацията наред с връстниците си от страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго.

България е в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в ОИСР (виж списък със страните в организацията).

Според резултатите 41% от българските ученици все още се намират под критичния минимум за четивна грамотност.

Основно те се затрудняват да работят с таблици, диаграми и графики, но срещат

трудности при намиране и извличане на информация от текст, както и при осмислянето и оценяването й.

От трите оценявани области - четене, математика и природни науки, в международното изследване ПИСА за 2000, 2006 и 2009 г., нашите ученици са се справили най-добре с природните науки.

Като цяло момичетата показват по-добри резултати

- те изпреварват момчетата с 61 точки в резултатите си. Според методологията на ПИСА тези точки се равняват на две години училищно образование.

29% от момичетата са под критичния минимум на знанията и уменията от средно ниво, а при момчетата този процент е 52.

26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20 на сто - до 10, а едва 7 на сто - че в домашната им библиотека има над 500 заглавия.

Според ПИСА тийнейджърите в България четат предимно списания.

Тези данни поставят въпроса дали не сме свидетели на едно поколение, което израства без книги, коментира Светла Петрова.

Тя отбелязва, че учениците, които четат по-разнообразни четива - художествена и научна литература, вестници, списания и комикси, са постигнали в изследването много по-високи резултати в областта на четенето.

Ако българското училище насочи усилията си към формиране на вкус

към действително разнообразни четива и внуши, че те могат да бъдат четени за удоволствие, вероятно резултатите ще бъдат по-добри, смята Петрова.

Все пак проучването отчита ефект, които зам.-министърът на образованието Милена Дамянова определи като позитивен - повишаването на резултатите на учениците с 27 точки в сравнение с 2006 г.

Тя обаче призна, че това не може да дава поводи за успокоение, защото България трябва да напредне в класациите като цяло.

С най-добри резултати в класацията са Китай, Корея и Холандия. Тинейджърите в Шанхай получават най-доброто образование в света.

В проучването са участвали 4508 ученици от 179 учебни заведения в страната на възраст между 15 години и три месеца и 16 години и два месеца. За сравнение, през 2000 г. България е била на 33-то място от 41 страни, а през 2006 г. - на 43-то място от 57 страни.

Критерият, който ни нарежда на 46-то място по четивна грамотност според ПИСА, е формулиран като "разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности, за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността и за активно участие в обществото".