Българите между 20 и 34 години са зле образовани

П�о �олението в България, което идва на пазара на труда, не е достатъчно образовано, мит е, че имаме висококвалифицирана работна сила. Образователното равнище на хората между 20 и 34 години е ниско, съобщи председателят на Националния статистически институт (НСИ) Мариана Коцева.

Тя говори на дискусията "Заетост в условията на криза и предизвикателствата на новия растеж", която бе организирана в рамките на инициативата на президента Георги Първанов за подготовка и обществено обсъждане на национална стратегия "България 2020".

Първанов вече бе инициатор на подобни форуми за здравеопазването и образованието. Всички дискусии ще бъдат събрани в едно издание, за да ги има на разположение на българските институции.

Президентът твърди, че в България няма никаква последователност, яснота за бизнеса, за семействата, така че да планират онова, което ще трябва да правят до края на годината, в следващите една, две или пет години.

Първанов за пореден път подчерта, че

"има криза в антикризисната ни политика, във визията ни."

"Това беше констатирано преди една година и нещата, за съжаление, продължават да се правят на коляно, на парче, посочи той.

Президентът настоява за дълбока промяна на самия модел на заетост. Тази промяна може да се извърши само ако се промени моделът на икономика и растеж - от обслужващ модел, на аутсорсинга или "на ишлемето", свързан с голям разход на труд и енергия и с ниска добавена стойност и печалби, изнасяни навън, към модел, ориентиран към развитието на високи енергоспестяващи и екологични технологии, създаващи висока добавена стойност в индустрията и услугите, реализиращи се в страната.

Ако искаме да намерим място в европейския елит или поне да достигнем средното ниво, трябва да си поставим такива цели. Трябва да признаем, че България е не само страната на ниските данъци, както обичаме да се хвалим, но и на нископлатения труд, отбеляза Георги Първанов.

Президентът отбеляза, че в годините на прехода коренно се промени икономиката и структурата на заетостта - цели професии, като инженерните, залязоха и изчезнаха от пазара на труда.

Нарасна относителният дял на заетите в търговията, услугите, туризма, добивната промишленост - на заетост, свързана с по-ниско квалифицирани дейности, евтина работна ръка, предлагането на повече труд при по-ниска производителност.

Европейската стратегия "Европа 2020" си поставя за цел постигане на нива на заетост 75% на населението между 20 и 64 години през 2020 г. За България показателят е 63% преди кризата, а в момента е около 58-59% спрямо 66% средно за ЕС за хората между 15 и 64 години.

Във връзка с тези изнесени от Първанов данни министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че националната цел за

постигане до 2020 г. на 76% заетост за групата от 20 до 64 години

в рамките на стратегия "Европа 2020" е напълно постижима и реалистична.

От 2000 г. до 2010 г. средният прираст на заетостта у нас е 1,3 процентни пункта, припомни Младенов. Според него трябва да се прекрати порочната практика България да е привлекателно място за инвестиции заради ниското заплащане на работната ръка.

В България по официални данни има спад в регистрираната безработица от над 10% през февруари, до 9,5% през май.

Президентът посочи, че по този показател не изглеждаме зле на фона на други европейски страни, но трябва реално да се прецени доколко това може да се отчете като сезонен ефект и дали е реалната картина към момента.

Не е все едно дали говорим за модел на заетост, в който преобладават нискоквалифицираните обслужващи дейности, или за модел, отговарящ на качествено нов тип растеж, основан на знанието, новите технологии, високото равнище на образованието и квалификацията, отбеляза президентът.

Сред проблемите Георги Първанов посочи големия процент безработни, които не попадат в статистиката, немалка част, които се водят безработни, но са в "сивия" сектор, без да плащат осигуровки и данъци.

Други проблеми са, че заетостта е в сектори с ниска производителност и висок риск, разликите между отделните региони са значителни, оформянето на групи от трайно безработни, които са силно застрашени, - хора с увреждания, малцинства, драстичното изоставане от водещи сектори на ЕС - като иновации, "зелени" работни места.

Георги Първанов каза, че е необходимо

обвързване на модела на заетост с икономическата стратегия на страната

до 2020, с демографската прогноза и стратегия до средата на века, разработване и приемане на нова национална стратегия и програма за заетост, интегриране на образователната система с пазара на труда, изграждане на система за обучение през целия живот.

Според него трябва да се поучим от опита на другите европейски страни, да изработим своя национален проект, който да кореспондира със заложеното в европейския проект. Необходим ни е качествено нов документ, като според президента в хода на подготовката му трябва да се погледне по-далече - да се отвори хоризонтът след 2020 година.

Първанов допълни, че е важно подготовката на стратегията да не бъде кабинетно дело и продукт на тесен екип, а процесът на изработването да бъде сблъсък на идеи, виждания и разнородни концепции.

"Нека да не се плашим от сблъсъка, от различните мнения, да се конфронтираме на полето на идеите, а не на полето на личните обвинения и нападки", посочи президентът.

"Не може да се казва на бялото черно,

повече от 16 месеца - от декември 2008 г. до февруари 2010 г., безработицата се е покачвала, докато от четири месеца вече е овладяна, има тренд на намаляване и в момента е 9,26%", така министър Младенов отговори на съмненията на президента.

Министърът съобщи, че с над 37 хиляди са по-малко работниците и служителите в бюрата по труда. Тенденциите оттук нататък зависят от по-активно усвояване на средствата по европейските програми "Човешки ресурси", "Конкурентоспособност", по структурните оперативни програми въобще.

Според Тотю Младенов проблем в момента е изключително ниското ниво на квалификация на работната сила и това, че голяма част от българската икономика не е конкурентоспособна, което създава големи проблеми на държавата.

Минава времето, когато един човек започваше в едно предприятие и се пенсионира в същото,

заяви министър Младенов и допълни, че обучението през целия живот, професионалната квалификация и преквалификация е важна, за да са пригодни хората за пазара на труда и да получават по-високи доходи.

Според съветника по социалните въпроси на президента доц. Маргарита Атанасова от 2000 г. до 2008 г. страшно бързо се увеличават хората, заети в сектори с негативна динамика на производителността, от което не сме си направили изводите.

Според нея ангажиментите ни към заетостта трябва да са свързани освен с количествени, и с качествени показатели - да има баланс между повишаването на заетостта и производителността.