Ройтерс: Най-лошото за източноевропейските икономики тепърва предстои

В се по-мрачните прогнози за икономически растеж в Централна и Източна Европа в действителност са твърде розови, посочва Ройтерс. Регионът вероятно не само ще се изправи пред рецесия тази година, но и ще минат години, докато възстанови бързия си растеж.

Правителствата и финансовите институции понижиха прогнозите си за икономическия растеж в Полша, Чехия, Унгария и други страни, но според анализаторите те не са взели предвид най-лошото, както и че последните признаци за неприятности в Русия е малко вероятно да помогнат.

Перспективите за забавяне на растежа и понижаване на лихвените проценти също обезпокоиха инвеститорите и задълбочиха разпродажбите на пазарите, които преди се крепяха на бързия растеж на бедните и евтини сектори на промишлеността и услугите в региона.

Миналата година в Полша, най-голямата от новите членки на ЕС, министърът на финансите Яцек Ростовски заяви, че страната има "имунитет" към кризата.

Той се придържаше към прогнозата за растеж от 4,6-5%, въпреки че спадът удари основния износен пазар на Полша - еврозоната.

Оттогава правителството понижи тази цифра до най-лошия сценарий от 1,7%. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) прогнозира, че растежът ще бъде 1,5%.

Според повечето икономисти обаче и двете оценки са оптимистични, както и прогнозите за Чехия, Унгария и Румъния.

"Има много голям риск от рецесия във всички икономики в региона", предупреждава Рафаела Тенкони, икономист от "Уд енд къмпани". Ще бъде ужасна година, смята той.

Прогнозите изостават

Няколко фактора може да изиграят роля в оптимистичните прогнози за растеж - от неспособността да бъде разбрана бързината на кризата до стремежа на някои институции да спасят реномето си с постепенни понижения вместо да орежат три или четири процентни пункта наведнъж.

Ако това обаче е тенденция при правителствата и централните банки, то тя изглежда отслабва, тъй като чуждестранните заводи, които крепят промишлеността тук, закриват хиляди работни места и скъсяват работното време.

Според икономистите това може да доведе до отрицателна обратна връзка и да задуши още растежа, така че миналия месец чехите понижиха прогнозата си за 2009 г. от 3,7% до 1,4%. Тази седмица министърът на финансите Мирослав Калоусек заяви, че показателят ще спадне под нула.

"Много е трудно, ако не и невъзможно, да се прецени продължителността и дълбочината на глобалната финансова и икономическа криза и също така степента и интензивността на въздействието върху чешката икономика", обяви в понеделник финансовото министерство.

Унгария предупреди, че икономиката й вече може да се свие с 2,5 - 3% тази година спрямо първоначално прогнозирания 1%.

Очаква се нарастващите проблеми да разорят политиката, като ударят бюджетните приходи и предизвикат повишаване на социалните разходи.

Уплашени от проблемите около високите външни дългове в миналото, правителствата не се чувстват способни да се измъкнат от кризата по примера на западните им съседи - с рисковете на кредитирането, подсилвани от валутното обезценяване през последните месеци.

Кредитната криза накара инвеститорите да се отдръпнат от нововъзникващите пазари, а централните банки на Полша, Унгария и Чехия намалиха кредитните разходи.

Тази седмица унгарският форинт достигна нов исторически минимум спрямо еврото, а курсът на полската злота се понижи до най-ниското си равнище от четири години и половина, повличайки целия регион надолу.

От януари и двете валути са изгубили 12% от стойността си и анализаторите предупреждават, че поредните понижения на лихвените проценти биха могли да предизвикат нов спад с 10 - 15%, подкопавайки банките и компаниите, заложили на по-бързо догонване на цените на активите в ерозоната.

"Последиците могат да бъдат неприятни", отбелязва Улрих Лойхтман, анализатор от "Комерцбанк".

Ускоряващото се обезценяване несъмнено ще доведе до нов етап на изтегляне на капитал от тези страни, обяснява той.

Вариантите са ограничени

Добрата страна на валутните загуби е, че наред с ниските разходи за заплати те ще засилят ценовото предимство на изнасяните от региона стоки в еврозоната.

Това обаче все още разчита на възстановяването на търсенето в Западна Европа, като нито правителствата, нито банките са в състояние да го направят чрез инжектиране на ликвидни средства и кредити в съответната страна.

Въпреки че някои водещи показатели в еврозоната са признак, че спадът вероятно забавя темпото си, при продажбите на автомобили бе отчетен спад с 25% - жизнено важен сектор за Западна Европа, и данните показват, че перспективите продължават да се влошават.

Чехия обяви, че бюджетният й дефицит може да се удвои и вероятно да не покрие изискването на ЕС за таван от 3% от брутния вътрешен продукт.

Брюксел обяви, че в Румъния този показател може да скочи до 7,5%, а анализаторите се чудят дали Варшава ще може да извърши планираното орязване на бюджета с 20 млрд. злоти.

Изводът е, че щом възстановяването настъпи, на правителствата отново може да им се наложи да овладяват разходите, подкопавайки вече трудния път обратно към растеж в условията на световно забавяне.

"При всяка предишна криза на нововъзникващите пазари сме наблюдавали изключително рязък спад на растежа, но след това и възстановяване. Винаги обаче подкрепа е оказвал световният растеж", коментира Нийл Шиъринг от"Кепитъл икъномикс".

Когато отново започнем да отчитаме потенциален растеж през 2011 и 2012 г., за Централна Европа ще говорим за 4 или над 5%, а не за 6 до 7%, които прогнозирахме преди, допълва специалистът.