ЕС и промените в климата

Б ез съмнение една от най-големите теми за ЕС е опазването на околната среда.

Във Франция например 80% от законите, касаещи околната среда, произтичат от европейското право, независимо дали става дума за задълженията на промишлеността да ограничава изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид или за нормите при новото строителство.

Европейските директиви обаче

не са нито достатъчно амбициозни, нито достатъчно задължаващи,

въпреки че срещата на върха от 8 и 9 март може да бъде наречена малка революция в тази област.

По отношение на възобновяемите енергийни източници има ситуация "преди" и "след" 9 март.

Преди срещата на върха целите бяха само указателни т.е. не съществуваше никакъв риск някоя от държавите членки да се окаже пред съда за неспазване на изискванията.

От 9 март обаче целта до 2020 г. делът на възобновяемата енергия да достигне 20% е вече задължаващ.

Морган Креаш от мрежата "Action climate" споделя: "Това беше истинска битка, много страни членки бяха против, включително и Франция, която се опита да наложи на всяка цена ядрената енергетика, както и една по-глобална цел за развиване на източниците, които отделят по-малко въглерод.

Някои източни страни също бяха против, тъй като смятат, че възобновяемата енергия е по-скъпа, а има страни, където се използват много въглища, а те отделят най-много въглероден двуокис."

Според него действията им биха дали резултати, ако не се ограничи потреблението на енергия и затова през 2002 г. към европейската директива за енергийната ефективност на сградите бяха добавени прословутите термични изисквания, които се отнасят до новото строителство.

За съжаление обаче не бяха наложени задължителни изисквания за рехабилитация на старите постройки.

Дали на Европа й липса амбиция в опазването на околната среда?

Поне така смятат в Холандия, където твърдят, че

европейската политика спира техните намерения

Един от примерите за това са въглеродните филтри, които Хага искаше да направи задължителни за новите дизелови автомобили.

Мярката обаче бе блокирана през миналия месец май от еврокомисаря по индустриалната политика.

Причината: принципът на свободния пазар пречи на Холандия да налага национални норми на автомобилните производители.

Бившият министър по въпросите на околната среда Питър ван Гийл определи това ограничение като абсурдно и шизофренично.

С помощта на холандския консорциум DHV българското министерство на околната среда разработи Национален план за действие по изменение на климата.

Планът е в съответствие с Европейската програма за промените на климата и Прокола от Киото. Една от насоките му е свързана с енергийната политика, която поощрява възобновяемите източници на енергия.

Според официалната информация страната ни се приближава към целта за възобновяемите източници за 2010 г.

В момента

водноелектрическите централи са основен източник на възобновяема енергия

Към 2010 г. България трябва да има 11% обезпечаване на потреблението на електроенергия, добивана от водните ресурси.

Като момент от политиката на загриженост за глобалното затопляне е тласъка за развитие на вятърната енергия.

По отношение на използване на вятърната енергия се планира построяването на наземен ветропарк от 100 мегавата с 44 ветрогенератора на старопланинското било при Мургаш.

В края на следващия месец България ще бъде домакин на международния конгрес за енергийна ефективност с идея да се премине от информиране към практическо внедряване на възобновяеми технологии.

До момента страната ни няма производство на биогориво. В процес на подготовка са планове за построяването на завод за биодизел във Видин, който ще има годишен капацитет от 150 хил. т. гориво от рапично семе.

С европейско финансиране вече работи малка слънчева електростанция в Габрово. В проект е втора.

На дневен ред са проекти, които водят и до намаляване на емисиите от парниковите газове.

От 1 януари т.г. българските предприятия влязоха в европейската схема за търговия с емисии парникови газове.

Според националния план емисиите могат да се търгуват само през европейската борса. България обаче не е представила пълна информация за напредъка в ограничаване на емисиите вредни газове при присъединяването си към ЕС. В резултат на това ЕК изпрати първото си писмено предупреждение.