Свободният дух на 60-те втвърдява консервативните му възгледи, а когато през 1966 г. оглавява факултета по догматична теология в Университета в Тюбинген, популярността на марксизма сред студентите му го шокира, разказва Би Би Си.
През 1969 г. се мести в университета "Регенсбург" в родната си Бавария, където се издига до декан и зам.-ректор. Там остава до 1977 г., когато става архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а по-късно - и кардинал.
Именно опитът му в академичните среди кара някои наблюдатели да го определят като "учен", който "предпочита интелектуалните дискусии" вместо проповедите, "докосващи сърцето на вярващите".
Когато поема поста във Ватикана, започва кампания срещу свещениците в Латинска Америка, които пропагандират включване на църквата в борбата за социална справедливост и човешки права, а в днешно време е противник на членството на Турция в ЕС.
