400 г. от рождението на Петър Парчевич

Днес честваме 400-годишнината от рождението на Петър Парчеви.

Големият духовник, патриот и дипломат, католик от Чипровци, е смятан за една от най-великите ни личности на XVII век.

Архиепископ Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход, който да помогне на поробените балкански народи.

Около средата на XVII век се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана за осъществяването на българската национална идея.

Идеите на Парчевич и Петър Богдан са и началото на българското национално Възраждане.

Дипломатическите опити на Парчевич обаче остават неуспешни. Той умира в Рим на 23 юли 1674 г.

Няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.

По случай честванията в България пристигнаха граф и графиня Пеячевич, наследници на Парчевич.

В Чипровци пристигна и президентът Росен Плевнелиев.

"Имаме много силни дадености и сме народ, който може да работи по правила, да създава силни закони и институции, да ги спазва и солидарно да върви напред в тежки времена", каза президентът.

Той открои Парчевич като един от най-достойните български будители и апостол, истински посветен на каузата на България.

Плевнелиев припомни, че Парчевич е получил добро образование в Италия, можел е да остане на хубава работа в Рим, но е предпочел да отдаде живота си за освобождение на отечеството си. Заедно с други будни чипровчани той е подготвил Чипровското въстание, преди това е обикалял Европа, за да търси подкрепа за България, използвал е най-правилния политически момент, когато други европейски страни са обявили война на Турция, за да вдигне въстанието в Чипровци.

Самото въстание президентът нарече най-голямата освободителна акция през XVII век, в която рамо до рамо за свободата на България са се борили православни и католици. Плевнелиев заяви, че Чипровци от XVI и XVII в. е пример за днешна България как в среда на образовани хора се стига до просперитет. Той припомни, че по това време Чипровци е било най-известната златарска школа на Османската империя, а около града са се намирали едни от най-големите рудодобивни мини. В Чипровци са живели много заможни и известни български родове, чиито предци са били част от управлението на българските царе през XIII и XIV век.

Президентът откри фотоизложба, посветена годишнината и поднесе венец пред паметника на Парчевич в ОУ "Петър Парчевич".