И дава само един пример - спасяването на пленената военна Джесика, осъществено на 1 април. Спасяване, което разкрива войната на образите, която бе водена. Нито един иракски войник не се е намирал на мястото. Лекарите са предложили ключовете на болницата доброволно. Но войниците предпочитат да разбият вратите с ритници. А за няколкото изстрели са използвани халосни патрони.
Колкото до младата героиня - тя не е ранена изобщо. Според Би Би Си, разкрива вестникът, за тази акция Пентагонът е бил вдъхновен от филмов продуцент, съветник по визията на войната. Всичко това доказва, според "Либерасион", че виновникът бе просто посочен с пръст. Оставаше само да му се припише престъплението. Защото иракската заплаха не бе нито пресираща, нито непосредствена. И може би дори бе повече виртуална, отколкото реална.
Два месеца след падането на Багдад обаче, само наивниците ще се учудят на доказателствата, че представените факти за започването на войната са се основавали в най-добрия случай на оспорими заключения, а в най-лошия - на държавна лъжа, допълва "Либерасион".
Подобни разкрития обаче рискуват да навредят на войната срещу тероризма и срещу разпространението на оръжия за масово поразяване. И за какво всъщност става дума, пита и "Репюбликен Лорен"? За манипулация, огромен блъф, лъжа, мистификация? Защото, убеден е вестникът, американските и британските власти са наредили, украсили анализите на тайните служби, за да оправдаят една война, която според някои е била предрешена още преди атентатите от 11 септември.
"Юманите" също е категоричен, говорейки за лъжите, за дезинформацията - никакви морални скрупули не успяха да спрат екипа на Буш. Според "Дерниер Невул д'Алзас", иракските оръжия за масово поразяване, дори и да са съществували, са съществували само на хартия или още на лабораторен стадий. Голямата лъжа обаче ще бъде простена. Най-малкото от Америка - една демокрация, която винаги е можела да обединява правото, морала, прагматизма и опортюнизма. Ще намери ли обаче подобно опрощение и Тони Блеър? По-трудно, отбелязва вестникът. Защото Великобритания е демокрация на прилагане до последната буква на закона.
