Далчев е роден в Солун през 1902 г., завършил е живопис в София и скулптура в Рим, специализирал е в Париж. Бил е професор по анатомия и по монументална и декоративна скулптура. След 9 септември 1944 г. работи по релефа "Октомври" за паметника на Съветската армия (1951-53), паметника на Васил Левски във Велико Търново (1952 г.), "Орфей" в Смолян, "Св. Климент Охридски" срещу Софийския университет, "Ятачката" в село Угърчин, Ловешко, както и по Братската могила в Пловдив. Негово дело е и паметникът на Гоце Делчев в Скопие (1948 г.). Съавтор е на паметника на Николай Коперник пред варненската астрономическа обсерватория и планетариум.
През последните 10 години скулптурните му шедьоври обаче бяха масово обезглавявани и разрушавани от вандали, пише "Труд" в статията си по повод кончината на Далчев. Неговите произведения, оценени по света за стотици хиляди долари, у нас се продаваха като метал за претопяване, констатира вестникът и припомня, че само през 2001 г. от галериите в София, Пловдив и Сливен са били задигнати четири бронзови паметника. Негови творби, собственост на столичната градска художествена галерия (СГХГ), пък са били намерени с изтръгнати ръце и крака в храстите. През 2000 г. трима апаши натоварили на трабант цялата композиция от Братската могила в Пловдив, пише още "Труд" под заглавие "Любомир Далчев не ни прости".
Виж още: "За Любомир Далчев изкуството беше живот", в. Стандарт, 23 юли 2002 г.
