П ремиерът Сергей Станишев днес информира народните представители, че насрещните имуществени претенции между България и Турция са част от пакет с открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси, както и въпроси на културно-историческото наследство между двете страни.
Във времето за парламентарен контрол министър-председателят отговори на въпрос за действията на правителството за обезщетяване на тракийските българи - бежанци за техните имоти, които днес са на територията на Турция.
За съжаление, каза Станишев, до този момент, не е постигнато взаимно приемливо решение по целия пакет въпроси, който включва и проблема с изплащането на обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия за техните имоти на територията на Република Турция.
Премиерът припомни, че въпросът за насрещните имуществени претенции между двете страни е намерил място в редица международни договори и споразумения, сред които: Договорът за приятелство между България и Турция от 18 октомври 1925 г. (т. нар. Ангорски договор), подписаният на основание клаузите на този договор Протокол ?Башев - Чалаянгил? от 21 август 1966 г., както и Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара.
В гореспоменатите договори и споразумения не са определени конкретни размери на имуществените претенции и съответно на паричните обезщетения, както на българската, така и на турската страна, каза Станишев.
Той напомни, че от 1966 г. до днес, по време на двустранните срещи с представители на турската страна на високо и най-високо равнище, тематиката, свързана с насрещните имуществени претенции, винаги е била маркирана като открит въпрос.
За съжаление, съществуват принципни различия в позициите на двете страни, каза министър-председателят.
Принципната позиция на българската страна е за намирането на взаимно приемлив баланс на интересите, без да се допуска едностранно облагодетелстване за една от страните.
През последната година нов кръг от преговори по взаимните имуществени претенции между двете страни не е провеждан.
Международните преговори не зависят само от добрата воля на българската страна. За да има нов кръг преговори е необходимо страните да постигнат предварително принципно споразумение за обекта на преговорите (в случая става дума за междуправителствена спогодба), както и по основните й параметри, така че те да отразяват един взаимно приемлив баланс на интересите, каза министър-председателят.
