Плевнелиев: Интересно защо никой не тръгва към Русия

„Гърция дава опустошителен пример” - под това заглавие-цитат авторитетният германски всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” публикува днес обширно интервю с българския президент Росен Плевнелиев.

В редакционната бележка се казва, че предците на Плевнелиев идват от Гърция. Самото интервю също започва с въпроси за южната съседка на България.

Росен Плевнелиев казва, че проблемите на Гърция са тревожни и за България, тъй като икономиките на двете страни са тясно свързани в областта на търговията и инвестициите. Той цитира проучвания, според които България ще бъде най-тежко засегнатата страна от евентуален банкрут на Гърция. В същото време българският президент смята, че Гърция трябва да изплати дълговете си, да пести и да провежда обещаните реформи.

„Много е лесно да стоварваш вината върху другиго. (…) Абсурдно е да бъде сатанизиран точно ЕС, който демонстрира толкова добра воля към Гърция и вече много ѝ помогна”, казва Плевнелиев.

Какво иска Русия на Балканите?

Българският президент смята, че цяла Югоизточна Европа ще бъде по-силна, ако Гърция отново поеме предишната си лидерска роля в региона. Той припомня, че със своите 70 милиона души (а заедно с Турция - 150 милиона) балканските пазари са динамични и привлекателни, но страните трябва да се обвържат повече помежду си. Според него най-ефикасният инструмент за такова сближаване е Евросъюзът.

На въпроса за ролята на Русия Росен Плевнелиев отговаря така:

„За Русия Балканите са в центъра на нейните геополитически интереси. Тъкмо на Балканите Русия иска да демонстрира, че все още е велика сила - както навремето. Ние смятаме това за неправилно, защото съществува опасността подобна политика да бъде наложена насила на народите. И защото тя поражда нестабилност.”

Плевнелиев смята, че ЕС трябва да противодейства на тези опити и да постави Балканите в центъра на европейската си политика - а не в периферията, както досега. В региона Евросъюзът се радва на много повече симпатии, отколкото руснаците, казва Плевнелиев. По-нататък българският президент обяснява, че регионът е силно зависим от руския газ, а това създава рискове. Неговата визия: регионална енергийна борса, където цената на газа се определя от пазара, а не от силово-политически съображения.

Печален рекорд

Росен Плевнелиев говори и за българо-германските икономически отношения и критично припомня, че от 16 източноевропейски страни България е на последно място в класацията по правна сигурност за чуждестранните инвеститори:

„Над това трябва да се замислим. Кому са необходими 17-те подписа за право на строеж? Защо имаме само една централизирана служба, която разрешава чуждестранни инвестиции? Бюрокрацията, корупцията и шуробаджанащината ги наследихме още от комунистическо време. (…) Вече разполагаме със съответните закони и институции, но самите изпълнители често пъти подкопават върховенството на закона. Ето защо се нуждаем от съдебна реформа и по-добър контрол.”

За да се върнат в България

Авторът на интервюто Кристиан Гайниц отваря дума и за онези българи, които с огорчение напускат страната си. Росен Плевнелиев отговаря с препратка към европейското право на свободно придвижване. Според българския президент, изборът е личен за всеки човек:

„Интересно е обаче, че никой не тръгва към Русия, всички се ориентират към Европа или Америка. В чужбина вече живеят 1,5 милиона българи, а в страната - 7,3 милиона. Само в Германия има 155 хиляди българи, а безработицата сред тях е по-ниска от средната за страната и дори два пъти по-ниска от безработицата в групата на всички чужденци в Германия”.

Плевнелиев признава, че изтичането на мозъци е проблем за България, но припомня, че аналогични процеси е имало и в Ирландия, Гърция, Испания или Полша. Според него емигрантите ще започнат да се завръщат, когато в родината им се появят повече перспективи за тях самите и повече благополучие за хората.

В бележката си към интервюто Кристиан Гайниц разказва за президентската резиденция в Бояна, където през 1992 година се е състояла прочутата пресконференция на тогавашния президент Желю Желев, влязла в историята като „Боянски ливади”. Любопитството на публиката положително ще бъде погъделичкано от няколко детайла, свързани с тази вила, които са намерили място в бележката на автора: как там се е самоубила дъщерята на Желев; как пак там е умряла дъщерята на диктатора Тодор Живков; и как в съседство с фитнеса има стая за игра на покер и кинозала със сини кресла, използвана навремето от членовете на Политбюро.