Н якои работодатели отхвърлят кандидатурите на потенциални служители, основавайки се на критерии, които нямат нищо общо с професионалните компетенции.
Първият пример в подкрепа на това твърдение идва от Чехия. Там най-засегнати от професионалната дискриминация са ромите -
особено в професиите, където има контакт с гражданите
Две млади жени обаче успяха да осъдят чешки работодатели, отхвърлили молбите им за работа, само защото са от ромски произход.
Случаят се развива преди около две години и оттогава двете жени се превърнаха в емблематични фигури на борбата срещу професионалната дискриминация.
Накратко историята е следната. На една жена била отказана работа като продавачка в магазин за козметика, а на другата - в магазин за дрехи. Обяснението, когато се явила за мястото, било, че вече не се търси продавачка, а обявата просто е забравена.
Името на ромката е Рената. Тя решава да направи експеримент и моли своя приятелка с бяла кожа да се яви за същото място. Естествено, проблем няма, когато жената не е от ромски произход.
Подобен е развоят на събитията за втората ромка Вера. Двете жени обаче не се примиряват и търсят правосъдие. То им е предоставено и двете компании са задължени да им се извинят, както и да платят обезщетение.
Оттогава Рената и Вера често се появяват на телевизионния екран и се опитват да обяснят на чешките граждани, че професионалната дискриминация е напълно безпочвена и безсмислена.
Този вид дискриминация засяга в голяма степен жените. Засега обаче борбата им е в начален стадий.
Във Франция положението не е по-различно. Изчислено е, че кандидат за работа от северноафрикански произход има
шест пъти по-малко шансове да получи работата
от чист французин.
Асоциацията IMS се опитва да промени ситуацията и мисленето на работодателите. Асоциацията е направила кабинет под името "Работа и разнообразие" с ръководител Соня Амуди.
Нейната задача е да посредничи между трийсетина фирми и кандидати от различен от френския произход. Целта е да извоюва работа за всеки един от кандидатите, като използва тяхната различност като предимство.
Често Соня събира по десетина кандидати за работа, за да им обясни каква е стратегията. Всички са наясно, че имената или кожата им вече са достатъчно основание да бъдат отхвърлени от работодателите.
Според този французин от сенегалски произход професионалните компетенции не са единственият критерий. Той е учил политически науки, но си търси работа вече две години и споделя, че от всичките си колеги, завършили политически науки, само той няма работа.
"Те нямаха никакъв проблем в това отношение. Любопитно е, защото аз съм възпитаван в ценности като например, че не успяват тези, които не искат. Смятах, че като поставя моето желание и диплома на масата, ще постигна нещо.
Убеден бях, че най-важен е капацитетът, ценностите, образованието, опитът, мотивацията. Но логично наемането на работа си остава субективен акт до края", разказва неуспелият кандидат за работа.
Вече има множество инициативи във Франция, които се опитват да убедят обществото и най-вече работодателите, че да си различен е предимство.
Най-много от това да си различен у нас страдат хората с увреждания. Техният шанс да намерят работа извън специализираните предприятия е минимален.
Работодателите тотално ги изключват от възможността да ги наемат на работа с презумпцията, че тези хора не могат да вършат дадени дейности, че могат да ги "затруднят" по някакъв начин или просто не се вместват в представата им за "нормалното".
Тази чиста форма на дискриминация се изразява дори в
обяви за работа, в които изрично се упоменава, че дадено място е за здрав човек
Случаят на Иван е точно такъв. Той има диплома за завършено полувисше образование, специалност "масаж", но сляп, инвалид първа група.
Отзовава се на обява за работа за дипломирани масажисти и рехабилитатори. Основанието да не бъде взет на работа в клиниката, в която кандидатства, е устното указание от изпълнителния директор, че свободните работни места са за здрави хора.
Известно е, че че една немалка част зрително затруднени хора стават масажисти и техният здравен проблем не им пречи да работят конкурентно.
В областта на законодателството е гарантирана трудова закрила, изплащане на обезщетения, разкриване на работни места от работодателите.
На практика няма конкретна реализация на нормативните решения. Не е известно някой работодател да се е обърнал към Бюро по труда, за да предложи работни места на организациите на хората с увреждания или някой такъв човек.
Засега съществува само един център за развитие на възможностите - в София, който има за цел да подпомага усилията на хората с увреждания в търсенето им на професионална и трудова реализация.
Освен това в България все още се определя група инвалидност, а не намалена трудоспособност.
Има инициативи, програми, планове, информационни портали за хората с увреждания, но не и е пълноценна трудова интеграция, а за голяма част от тях това благоприятства процеса на тяхната рехабилитация.
