Н ачинът, по който някои хора естествено „слушат“ с очите си може да разкрие ранни признаци на загуба на слуха, според ново изследване.
Обикновено, когато здравен лекар тества пациент за проблеми със слуха, той тества ушите му. Силата на звука, при която пациентите първо възприемат чист тон, се нарича техен праг на чуване и ако тази граница е твърде висока, това може да означава, пациентът се нужда от слухови апарат. Проблемът с този тест обаче е, че той улавя загубата на слуха на човек само около десетилетие след появата на първите признаци.
Изследователи от университета в Торонто и изследователския институт Rotman в Канада са намерили по-добър начин за тестване на слуха.
Експертите наблюдавали очите на редица хора, докато те слушали реч на психолога Ерик Куи и когнитивният невролог Бьорн Херман. Учените са идентифицирали признак на затруднения в слуха.
Колкото повече човек се мъчи да чуе, толкова по-фиксиран е погледът му.
Предишни проучвания показват, че очите не се движат толкова много, когато хората мислят усилено. Например, когато някой тества паметта си, движенията на очите му намаляват, почти сякаш се взират в място в пространството. Проучване установява, че това се отнася и за очите на слушатели, които полагат допълнителни усилия, за да чуят.
Проучването включва три експеримента, при които млади възрастни, които смятат слуха си за здрав, слушат звуци с умерена сила на звука, докато брадичките им са опрени на перваз пред екран на компютър.
Техните зеници и движения на очите са записани по време на опитите.
Първият експеримент възпроизвежда звуци на реч на 26 участници, осеяни с безсмислено бърборене. След всеки рунд на участниците е даван бърз тест за слушане с разбиране, пише Science Alert.
По време на записа на човешка реч екранът пред участниците бил или празен, или показвал фиксиран квадрат.
A Hidden Change in Your Eyes Could Be The First Sign of Hearing Loss https://t.co/gzDrLbI3ED
— ScienceAlert (@ScienceAlert) September 8, 2023
Изследователите забелязват, че движенията на очите намалявали, когато участниците се напрягали да чуят. Намаляването на движенията на очите се свързва с по-добро разбиране на речта, посочват експерти.
Във втория експеримент 22-ма участници са слушали кратки изречения, докато гледали как точка се движи на случаен принцип в екрана пред тях. Отново е бил проведен тест за слушане с разбиране. Резултатите показали, че движенията на очите намаляват, когато речта се чува по-трудно и усилието за слушане е по-голямо.
Последният експеримент бил проведен сред 23-ма участници, всеки от които слушал две 11 минутни истории.
Една от историите била разбъркана, така че сцените в нея не били разказани хронологично. Втората история била разказана в хронологичен ред, но била насечена от прекъсващи звук на човешко бърборене. Този прекъсващ звук варирал по сила, за да направи слушането на историята по-лесно или по-трудно. Екранът пред участниците показвал шестнадесет точки, които се движели на случаен принцип по време на историите. След това последва тест за разбиране.
"По време на разбърканата история очите на слушателите се движеха повече, отколкото когато слушаха първата история. Но тъй като непокътнатата история беше пусната в синхрон с човешка реч – нещо като опит да чуете разговор в оживен ресторант – участниците трябваше да положат допълнителни усилия, за да чуят какво се казва", обяснява един от експертите.
"При по-лесния сценарий, където фоновият шум беше по-тих, очите на участниците се движеха повече. Но когато шумът надделя, те останаха фиксирани", коментират още учените.
Експертите констатират, че движенията на очите съдържат улики за това колко силно човек се опитва да слуша.
Усилието в слушането не винаги се дължи на загуба на слуха, разбира се, но може да е един от първите признаци, че човек не чува добре, посочват те.
„Планираме да проучим дали движенията на очите показват намалено усилие за слушане, когато хората се лекуват със слухови апарати, тъй като това може да помогне да се прецени доколко човек има полза от предписанието за слухов апарат“, казва Херман
