М ира Мурати, албанско-американският технологичен визионер зад някои от най-значимите пробиви в изкуствения интелект, отново е в центъра на вниманието – този път заради отказа си от впечатляващата оферта на стойност $1 милиард от изпълнителния директор на Meta, Марк Зукърбърг. Като бивш технически директор на OpenAI и сега основател на AI стартъпа Thinking Machines Lab, Мурати се превърна в една от най-влиятелните фигури в глобалната надпревара за AI. Единодушният отказ на екипа ѝ от огромната оферта на Meta говори много за тяхната увереност в нейното лидерство и вярата им в дългосрочната визия на стартъпа.
Коя е Мурати: Умът зад ChatGPT и отвъд
Мира Мурати е родена на 16 декември 1988 г. във Вльоре, Албания. През ученическите си години участва активно в множество олимпиади и състезания по математика . На 16-годишна възраст Мурати получава стипендия да посещава гимназия в Pearson United World College of the Pacific на остров Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, която завършва през 2005 г. По-късно тя следва програма с двойна степен, като получава бакалавърска степен по математика от Colby College и бакалавърска степен по машинно инженерство от Dartmouth College (Thayer School of Engineering).
На 9 юни 2024 г. Dartmouth College я удостои с почетна докторска степен в областта на науките като признание за приноса ѝ към изкуствения интелект, технологиите и инженерството.
Мурати си създаде име в индустрията, като е заемала ключови позиции в редица високопоставени компании, включително Goldman Sachs, Zodiac Aerospace и Tesla. По време на престоя си в Tesla тя беше старши продуктов мениджър за Model X, демонстрирайки своя опит в управлението на продукти. Работила е в Tesla в продължение на 3 години, а след това Мурати се присъединява към Leap Motion като вицепрезидент по продукти и инженерство.
Според информация в нейния профил в LinkedIn, Мира Мурати се е присъединила към OpenAI през юни 2018 г. и е заемала различни позиции, включително вицепрезидент по приложен AI и партньорства от юни 2018 г. до декември 2020 г. и старши вицепрезидент по изследвания, продукти и партньорства от декември 2020 г. до май 2022 г.
Преди да стартира Thinking Machines Lab, Мира Мурати беше главен технически директор в OpenAI, една от най-влиятелните позиции в съвременния свят на AI. Тя изигра ключова роля в ръководството на разработката на революционни технологии като ChatGPT, DALL·E и Codex – системи, които оттогава трансформираха начина, по който хората взаимодействат с изкуствения интелект. Тя също така надзираваше внедряването на протоколите за безопасност на OpenAI, които станаха основа за рамките за управление на AI в цялата индустрия. Нейната работа помогна да се въведе генеративният AI в масовия поток, предизвиквайки глобална вълна от иновации в индустрии като образование, здравеопазване, дизайн и програмиране.
Мурати не e просто технически лидер – тя e стратегически визионер.
В OpenAI тя подчерта важността на безопасността, съгласуването и отговорното развитие, насърчавайки организацията да мисли дълбоко за общественото въздействие на мощните AI системи. Вътрешно тя си спечели репутацията на „AI мозъка“ зад най-амбициозните проекти на OpenAI, хвалена за спокойния си, фокусиран подход и способността си да ръководи мултидисциплинарни екипи през интензивни периоди на иновации. Тя беше ключова фигура в събирането на първоначалните екипи за съгласуване, гарантирайки, че етичните съображения са вградени в дизайна на продуктите от най-ранните етапи. Мурати веднъж отбеляза: „Ние не просто кодираме интелигентност – ние създаваме отговорност“, фраза, която оттогава стана боен вик за етичното развитие на AI. Нейната комбинация от инжинерна прецизност и ориентирано към човека мислене постави основата за следващия й смел ход: основаването на собствена AI компания.
Колегите ѝ казват, че стилът ѝ на лидерство съчетава остра техническа прозорливост с непоколебим етичен компас – качества, които рядко се срещат в бързо развиващата се стартъп сцена на Силиконовата долина. В началото на 2025 г. тя изнесе реч на Световния икономически форум в Давос, предупреждавайки, че „AI без ценности е интелигентност без съвест“, което предизвика международен диалог за етиката и суверенитета на AI. Тя също така консултира Европейската комисия относно нововъзникващите регулаторни рамки за AI, рядка роля за основател на стартъп. Нейната способност да свързва световете на дълбоките технологии и глобалната политика я прави една от малкото технологични личности, които оформят както инструментите, така и законите, които ще определят този век. Нарастващото ѝ влияние в политическите кръгове показва, че тя не само създава AI, но и помага да се оформят правилата, по които той ще функционира.
Thinking Machines Lab
A engenheira Mira Muratti, 35, nascida na Albânia, é a nova CEO (interina, mas tomara que fique) da #OpenAI. Inteligência nada artificial... pic.twitter.com/r9tWyM7Emn
— Felipe B (@ofelipeb) November 17, 2023
Основан в началото на 2025 г., Thinking Machines Lab бързо се очерта като един от най-наблюдаваните AI стартъпи. Въпреки че все още не е пуснал нито един продукт, компанията наскоро събра впечатляващите $2 милиарда в начален кръг на финансиране при оценка, близка до $12 милиарда, воден от Andreessen Horowitz. Целта на стартъпа е да създаде персонализирани, разбираеми и широко достъпни AI системи, които биха могли да променят пейзажа на AI. Компанията е пионер в персонализираните, разбираеми AI системи, предназначени да бъдат адаптирани към местни езици, култури и индустрии – насърчавайки демократизацията на напредналите AI технологии в световен мащаб.
Ранните инвеститори казват, че вълнението не е само за технологията, но и за рядкото доверие и дисциплина, излъчвани от основателския екип. Някои сравняват Thinking Machines Lab с ранните дни на DeepMind.
Защо екипът на Мурати каза „не“ на Meta
Според доклад на Wired, Meta на Зукърбърг предложи на някои от членовете на екипа на Мурати компенсации на стойност от $200 милиона до $1 милиард, за да се присъединят към новосъздадената Superintelligence Lab. Но всяка една оферта беше отхвърлена.
Лидерството на Мира Мурати вече е признато в световен мащаб – тя беше включена в списъка на Time за 100-те най-влиятелни хора в AI (2024) и в списъка на Fortune за 100-те най-мощни жени в бизнеса (2023). С нарастващия импулс на Thinking Machines Lab и отхвърлените оферти за милиарди долари от Meta, Мурати утвърди мястото си не само като създател на AI, но и като оформящ бъдещето му.
