Н а 5 април 1940 г., служители на съветския правоприлагащ орган НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) приключват с избиването на 22 хиляди поляци, в рамките на само няколко дни. Жертвите са главно офицери и интелектуалци и първоначално са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г.
Жестокото събитие носи наименованието си от мястото, на което са разстреляни десетки хиляди души - гората край с. Катин.
В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.
Пакт за ненападение
През 30-те години на XX век външната политика на Полша се основава на идеята за поддържане на баланс в отношенията със своите две големи съседки. Мирът със Съветския съюз беше гарантиран чрез подписания на 25 юли 1932 г. съветско-полски пакт за ненападение, който трябваше да остане в сила до края на 1945 г. В същото време, на 26 януари 1934 г., Полша подписва декларация за ненасилие с Германия. Въпреки тези международни споразумения, те не успяха да предпазят Полша от агресията на двете й съседки с имперски амбиции, пише Katyn Pro Memoria.
Пактът за ненападение, подписан на 23 август 1939 г. в Москва от германския външен министър Йоахим фон Рибентроп и съветския му колега Вячеслав Молотов, заедно с неговия таен протокол, разделя Европа на сфери на влияние и решава съдбата на независимостта на суверенните държави. За Полша това всъщност беше началото на четвъртото й разделяне.
На 31 август 1939 г. в Полша е обявена мобилизация в случай на война с Германия. На 1 септември 1939 г. германските войски нападат Полша. Когато Великобритания и Франция обявяват война на Третия райх, полско-германският конфликт избухва в рамките на Втората световна война.
През първите две седмици на военните действия Съветският съюз се стреми да запази неутралитет ( да изчака правилния момент за реакция), но на 17 септември Червената армия нахлува в Полша по цялата й източна граница, както е предвидено от пакта между Хитлер и Сталин.
On April 13, 1943, the world learned about the Katyń massacre carried out on 🇵🇱 prisoners of war on the orders of the Soviet authorities.
— Ministry of Foreign Affairs 🇵🇱 (@PolandMFA) April 13, 2024
The victims, mostly officers of the Polish Army, were executed with a shot to the back of the head.#WeRemember 🕯 pic.twitter.com/shlurc1QRs
Воденето на война на два фронта се оказва невъзможно. Полската отбрана срещу германците рухва.
Изненадващите атаки и заповедта на главнокомандващия маршал Едуард Смигли-Ридз да избегне битките с болшевиките и да организира евакуация в Унгария и Румъния водят до пленяване на значителен брой полски войници и офицери.
Плен от СССР
До края на септември 1939 г. около 250 000 полски войници (включително 8600 офицери) и членове на други въоръжени служби, като гранични полицаи, надзиратели и др., са взети в плен от СССР. Тъй като не е възможно да се задържат толкова много военнопленници, редници и подофицери с беларуски и украински произход са освободени, а останалите са прехвърлени в десет лагера за военнопленници, контролирани от НКВД.
Лагерите били пренаселени и в края на 1939 г. съветските власти освободили повечето редници и подофицери от полски произход, като част от размяна на военнопленници с Германия. Около 26 000 полски редници и подофицери остават в съветски плен и са изпратени в лагери в Русия и Украйна. Допълнително, около 6500 полицаи, войници от Корпуса на граничната охрана и други, също са задържани в лагер в Осташков в Калининска област (сега Тверска област в Русия).
През този период започват масови репресии в окупираните от съветските сили територии. Политическите арести засягат не само държавни служители, но и интелектуалци, индустриалци, земевладелци, търговци и представители на различни социални групи. Около 112 000 души са арестувани, а около 25 600 други загиват или са убити, включително жертвите на клането в Катин.
Военнопленници в Козелск
Having invaded Poland in 1939, the USSR captured thousands of Polish Army officers and intelligentsia. The annexed lands were to be Sovietized, and these POWs were an obstacle.OTD in 1940, the NKVD began killing them in Katyn.
— Institute of National Remembrance (@ipngovpl_eng) April 3, 2025
The KatynMassacre would take 22,000 lives. pic.twitter.com/vCyqknNZSH
През 1923 г. съветските власти затварят манастира в Козелск и го превръщат в дъскорезница и ваканционен дом на НКВД. След съветската инвазия в източна Полша през 1939 г. полските военнопленници започват да пристигат в лагера. Първите транспорти пристигат в Козелск на 20 септември 1939 г., а лагерът е ръководен от капитан Василий Королов.
Към 1 декември 1939 г. в лагера се намират 4594 души, включително редица висши офицери и интелектуалци. Условията в лагера са тежки: помещенията са пренаселени, липсват хигиенни средства и често има случаи на заболявания. Въпреки това, много от затворниците продължават да организират културни и образователни дейности, като например организиране на лекции и писане на вестници.
Ежедневната храна в лагера включва хляб, захар и супа, а месо и зеленчуци са раздавани рядко. Условията за живот водят до развитие на различни заболявания. Военнопленниците са строго контролирани и им е забранено да напускат лагера без разрешение. Те обаче намират начин да организират тайни религиозни и патриотични събития, въпреки че са подложени на цензура и репресии от страна на НКВД.
Специалното звено на НКВД, действащо в лагера, има за задача да води оперативна документация и мрежа от агенти и информатори сред военнопленниците. В лагера е изпратен майорът на Държавна сигурност Василий Зарубин. Културен, начетен и владеещ различни езици с дългогодишен и професионален опит в работата в чужбина, той се противопоставя на образа на необразованите и примитивни офицери от НКВД, работещи в лагера. Зарубин е единственият член на персонала на лагера, поздравен от военнопленниците. Въпреки усилията си, напр. предлагайки достъп до книги от малката си библиотека, той успява да вербува само няколко десетки затворници измежду няколкото хиляди, държани в Козелск. Вероятно докладът му е помогнал на Берия да вземе решението да екзекутира поляците, държани в лагери в Козелск, Осташков и Старобелск.
В лагерите се извършва и политическа и просветна работа в духа на комунистическата пропаганда, прославяща постиженията на Съветския съюз. Чрез високоговорители са излъчени радиопрограми от Москва и са организирани беседи и лекции. Военнопленниците имат достъп до съветската преса и могат да използват и библиотеката на бившия ваканционен дом на НКВД. Клубът прожектира съветски филми като “Александър Невски”, “Волга-волга”, “Мать” и “Чапаев”.
Както отбелязва лейтенант Станислав Свяневич, оцелял от Козелск, виден съветолог и професор по икономика и право в цивилния си живот: “Козелск може да се опише като вид институция за изучаване на манталитета и характеристиките на различни типове хора, които Съветският съюз успя да залови през 1939 г. благодарение на съюза си с Хитлер.”
Оперативната и политическа работа, предприета от НКВД в лагера, не успява да доведе до очакваните резултати. Според докладите на НКВД полските военнопленници таят враждебни чувства към Съветския съюз и декларират желанието си да се бият и да освободят родината си от ръцете на двамата агресори. Те наводняват щаба на лагера с молби и петиции, настоявайки да бъдат изпратени обратно в Полша или в неутрална държава. Малцина декларират готовността си да сътрудничат на съветските власти.
Затворниците бойкотират правилата на лагера, третирайки ги като елемент от съветската индоктринация. В противоречие със забраната са отбелязвани официални полски празници и религиозни празници. Духовниците провеждат тайни религиозни служби. В лагера има православни християни, евреи и протестанти и се практикува участие в церемонии, провеждани от други вероизповедания. Когато коледните тържества са забранени и католическите свещеници и други духовници са депортирани от лагера на 23 декември 1939 г., това предизвиква широко възмущение. В Козелск остава само един свещеник, майор Ян Зиолковски, който по това време е държан в изолация.
Военнопленниците се занимават със самообразование. Те организират нелегални лекции и беседи, изнасяни от видни специалисти, които се провеждаха в лагера. Военнопленниците създават хорове, музикални ансамбли и театрални групи, като изпълненията на известния познански сатирик, подпоручик Тадеуш Хернес се радват на голяма популярност. В свободното си време военнопленниците играели шах и карти или дори организирали духовни сеанси.
Ликвидация на лагера Козелск
#OnThisDay 77 yrs ago Soviet authorities ordered the execution of 22,000 Polish POWs. This crime would become known as the #Katyn Massacre pic.twitter.com/3WSKF6Ni2i
— Embassy of Poland U.S. (@PolishEmbassyUS) March 5, 2017
Ликвидацията на лагера започва на 3 април 1940 г., когато първият транспорт на полски офицери е изпратен за Катинската гора. През целия април почти всеки ден заминават нови транспорти, а последният военнопленник е изпратен на 20 май.
Катинското клане
На 5 март 1940 г. Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на СССР взема решение за екзекутиране на полските военнопленници, задържани в лагери в Козелск, Старобелск и Осташков. Според това решение, 14 700 затворници трябва да бъдат убити чрез разстрел без съдебни процеси или обвинения. Въпреки че липсват точни данни, се смята, че около 22 000 полски офицери и войници са убити при това масово убийство, което става известно като Катинското клане.
Документът, записващ това решение, носи четири ръкописни подписа на членове на Политбюро, гласуващи “ЗА” (Йосиф Сталин, Климент Ворошилов, Вячеслав Молотов и Анастас Микоян) с бележки, че Михаил Калинин и Лазар Каганович също са се съгласили
Създадена е “тройка” на НКВД за изпълнение на решението: Всеволод Меркулов (първи заместник народен комисар по вътрешните работи); Бахчо Кобулов (заместник народен комисар по вътрешните работи); и Леонид Бащаков (началник на 1-во специално управление).
За извършването на убийствата са назначени 125 офицери от НКВД. На 26 октомври 1940 г. с тайна заповед № 001365 офицерите са възнаградени “за успешно изпълнение на специални задачи” и получават еквивалент на месечна заплата или 800 рубли.
Със затворниците се работи въз основа на списъци, изпратени от Москва. Липсата на пълен достъп до ключовите документи, съхранявани в архивите на Русия, означава, че окончателните номера и имена на жертвите все още не са публично известни.
Изследователите обаче знаят, че геноцидното решение на съветското ръководство е довело до убийството на 4415 военнопленници, държани в Козелск (погребани в Катинската гора близо до Смоленск, на 2 км от гара Гнездово); 6295 военнопленници в Осташков (застреляни в Калинин в мазето на щаба на НКВД и погребани в гората в Медное); и 3820 военнопленници от лагера в Старобелск (разстреляни в Харков в мазето на щаба на НКВД и погребани близо до село Пятихатки).
394 души оцеляват след масовите убийства в трите лагера, предимно тези, чието завръщане беше поискано от германското посолство и литовската мисия в Москва в резултат на усилията на техните семейства в окупирана Полша.
На 31 юли 1981 г. на военното гробище Повазки във Варшава е издигнат паметник - Катинският кръст. Носи датата на клането: 1940 г. Многократно разрушен от Службата за сигурност и възстановен, паметникът символизира борбата на Полша за истината.
Истината най-накрая
Упадъкът на Съветския съюз отвори възможност за Москва да разкрие истината за Катинското клане.
На 13 април 1990 г. в Москва съветският президент Михаил Горбачов предава избрани документи за клането в Катин на полския президент Войчех Ярузелски.
Прес агенция ТАСС излезе с изявление, че отговорността за Катинското клане е на “Берия, Меркулов и техните помощници” и че “съветската страна, изразявайки съжалението си за трагедията в Катин, обявявайки я за едно от тежките престъпления на сталинизма.”
