Съдия Оливър Уендъл Холмс веднъж казал, че отношенията между двама души всъщност включват шестима: собствената представа за себе си на двамата, представата на всеки за другия и реалните им личности.
В този смисъл успехът на политиката на "рестартиране" на отношенията с Русия на президента Обама зависи не само от правилното разбиране за американския подход към Русия, но и от опознаването на начина, по който Кремъл вижда САЩ и техния нов президент, пише във в. "Вашингтон пост" българският политолог Иван Кръстев.
За разлика от много критици, новото правителство на Обама не е склонно да разглежда Русия на Владимир Путин като смекчена версия на Съветския съюз. Днешна Русия не е демократична държава, но не е и управлявана от идеология тирания.
Руснаците са по-богати и се радват на повече свободи от когато и да било в историята си, а руският елит вече не е в бизнеса с унищожаването на капитализма, а в бизнеса с извличането на ползи от него.
Голямата част от руснаците са благосклонни към демокрацията, но повечето се отнасят с дълбоко подозрение към желанието на Америка да им внесе демокрация, така че всяка надежда, че американският натиск може да донесе демократични промени в Русия е илюзорна, пише Иван Кръстев.
Обама е прав да вярва, че Русия в момента е по-скоро в упадък, отколкото в период на промяна, и че скорошният ревизионизъм - демонстриран миналия август във войната с Грузия, е по-скоро доказателство за несигурността на Кремъл, а не за имперския му статут.
След пика на световната икономическа криза Русия е ужасена от слабостта си и от мястото си в ерата след Студената война. Руските държавници
отчаяно се опитват да опазят имиджа на Русия на "голямата сила"
във време на огромни геополитически сътресения. Както Путин каза през 2008 г., "Русия или ще бъде голяма сила, или изобщо няма да бъде".
Така че Обама има сериозни причини да вярва, че политика, базирана на прагматизъм и уважение, може да спечели в Москва.
За Кремъл ще бъде по-лесно осъществимо да опази статута си на суперсила, ако действа в съглашение със САЩ, отколкото ако се конфронтира.
Щатите и Русия едва ли имат еднакви цели и мечти, но пък имат общи проблеми - и двете държави са притиснати от възхода на Китай и заплашени от радикалния ислям.
Русия е европейската държава с най-голямо мюсюлманско малцинство и следователно е най-уязвима към проявите на радикалния Ислям.
Въпреки многото си слабости, Русия има стратегически потенциал, който може да бъде решаващ за усилията на САЩ да балансира световните сили.
Белият дом може би греши единствено в разбирането си за руската предства за американската мощ и нейната бъдеща роля в света.
Има причини да се смята, че руският президент Дмитрий Медведев е решил да заложи на успеха на Обама, но Русия не е само Медведев.
Руската външна политика е до голяма степен изградена върху колапса на Съветския съюз и последиците от него. Руският елит е склонен да мисли за САЩ чрез директни аналогии, изградени върху опит от края на 80-те години на миналия век.
Много хора в Русия гледат на трудностите на Америка в Афганистан като на повторение на неуспеха на окупацията на СССР в тази държава. Те смятат и че политическите последствия от срива на "Уолстрийт" са подобни на тези от падането на Берлинската стена върху влиянието на СССР на световно ниво.
Например Игор Панарин, професор в московската дипломатическа академия, стигна до това да предрече разпадането на САЩ през следващото десетилетие. Неговата гледна точка е крайна, но емблематична за този вид мислене.
В статия за "Русия в глобалната политика" Александър Крамаренко, високопоставен служител във външното министерство на Русия пише, че "на кризата в САЩ може да бъде гледано по същия начин, както на разпадането на СССР".
Руснаците очевидно смятат, че световното влияние на САЩ е в необратим упадък и че американското общество е съсипано от политическа, икономическа и идеологическа криза.
В Русия възприемат Обама до голяма степен като американския Михаил Горбачов,
но руснаците са по-малко впечатлени от другите европейци от блясъка и популярността на Обама, който е сравняван с рокзвезда.
Те помнят манията по Горби, която завладя планетата в момента, когато Съветският съюз бе пред разпадане.
Руснаците са изкушени да гледат на глобалния реформизъм и напредничавите цели на Обама като на проява на американската слабост, а не като на признак за възстановената мощ и легитимност на Америка, посочва политологът.
Какво означава всичко това за политиката на "рестартиране"? На първо място, че руснаците няма да бързат да отвърнат на положителните сигнали на Вашингтон и всяко усещане за слабостта на Вашингтон ще намали желанието на Москва за сътрудничество, дори в области от общ интерес.
Не различността на Обама, а неговата сила може да убеди Кремъл да сътрудничи с Вашингтон. По-просто казано, за да убеди руснаците да го подкрепят, Обама трябва първо да покаже, че не се нуждае от тях.
Той има нужда от категорична победа, без значение дали тя ще е срещу талибаните в Афганистан, над иранските ядрени амбиции или над склонността на Пекин да обезценява валутата си.
За да успее политиката на "рестартиране", Обама трябва да покаже, че е силен, подчертава Кръстев.
