Предателят в кабинета на Тръмп

В чера в Ню Йорк Таймс беше публикувано анонимно писмо, чийто автор се представя за „високопоставен член на администрацията на президента“ и в което се разказва за съпротивата която чиновниците оказват на Тръмп, как обуздават лошия му характер и как предпазват страната от импулсивните му решения.

По думите на автора, Доналд Тръмп е преди всичко безпринципен и аморален човек, а освен това и съмнително стабилен психически. Членове на администрацията вече били обсъждали възможността да се използва 25-тата поправка на конституцията - която предвижда процедура по отстраняване на президент, който не е в състояние да изпълнява задълженията си – но тъй като това щяло да донесе прекалено много политическа нестабилност за страната, те решили да удържат и направляват президента до края на неговото управление, за доброто на страната разбира се.

Писмото завършва с хвалебствени слова за починалия миналата седмица сенатор Джон Маккейн и трогателен призив американците да последват неговия светъл пример, за да възстановят достойнството и нормалността на Америка.

Писмото, явно не случайно, излиза седмица преди премиерата на книгата „Страх“ на Боб Удсуърд - разследващ журналист, който твърди че е говорил с анонимни чиновници от Белия дом и те са му разказали горе-долу същата картина: Тръмп не знае какво прави, а министрите му изпълняват нареждания когато и както си решат, докато членове на най-близкия му кръг буквално взимат скришом документи от бюрото му, за да не ги подпише.

Този текст, публикуван по такъв начин, няма прецедент в историята на американската демокрация.

Нека приемем, че авторът наистина е високопоставен член на кабинета. Нямаме причина да не вярваме на Ню Йорк Таймс, нали? Нека също приемем, че написаното от него е истина. Вярно, ние не знаем името му и като малки са ни учили да не вярваме на непознати; но в американските университети учат да вярваме на непознатите, ако те пишат в Ню Йорк Таймс, защото той е “newspaper of record”, т.е. „сериозен печат“. Тогава трябва да започнем с въпросите към автора.

Първо, големия въпрос – защо не задейства 25-тата поправка? Ако Доналд Тръмп е неспособен да изпълнява длъжността си, това не е детска игра и Конституцията предвижда защитен механизъм при такъв сценарий. Вицепрезидентът трябва да внесе в Конгреса писмо, подписано от министрите в кабинета, в което да се обяви президента за неспособен да служи; тогава вицепрезидентът става президент pro tempore, докато Конгреса и Сената не разследват случая и не се произнесат с две трети мнозинство във всяка камара, че президентът на Съединените щати е невменяем или докато обратно - не установят, че е нормален и не му разрешат да встъпи обратно в задълженията си.

Ако не можеш да убедиш достатъчно членове на кабинета, за да започнеш процедура, можеш да подадеш оставка и да разкажеш всичко това публично. Хипотетично може да стигнеш и по-далеч; в последните дни на президентството на Никсън, секретарят на отбраната Джеймс Шлесингер, обезпокоен от злоупотребата на Никсън с алкохол, казва тайно на военните, ако президентът нареди ядрен удари, първо да се консултират с него или с Кисинджър преди да изпълнят заповедта.

Шлесингер е вървял по ръба, ала очевидно добросъвестно. Описаната във вчерашното писмо ситуация е много по-лоша. Авторът казва, че иска да избегне конституционна криза, но ако той и другите членове на кабинета на своя отговорност не предприемат законови действия и се опитват да манипулират психически нестабилния президент, обсебвайки по този начин демократично предоставената му власт, ето това вече е конституционна криза пар екселанс. За да правиш това, излагайки страната на риск и вземайки прилагането на Конституцията в свои ръце, трябва да си или също толкова аморален, или също толкова сенилен, колкото е самия Доналд Тръмп по твои думи.

Второ, защо публикуваш писмото в Ню Йорк Таймс? Да, Таймс наистина е newspaper of record, но той е флагман на медиите свързани с Демократическата партия. Ако ти си министър републиканец и защитаваш истинските принципи и идеология на Републиканската партия, както твърдиш в писмото, защо не го предложиш на някой от големите консервативни вестници, които са критично настроени към президента и не са по-малко авторитетни издания, като например Wall Street Journal или National Review? Защо разкриваш самоличността си на редактора на Таймс, който с едно телефонно обаждане ще я разкрие на лидерите на опозицията?

Трето, защо изобщо? Ако се опитваш незабелязано да насочваш и манипулираш президента, така че неговите лоши решения да не излизат от западното крило на Белия дом, защо оповестяваш плана си пред целия свят и включително пред президента. Не е ли контрапродуктивно да усилиш параноята на един президент, в чиято вменяемост и без това се съмняваш? Как помагаш с това на благородната си мисия да пазиш страната от безразсъдните му решения?

Най- сюрреалистичният момент от вчера насам дойде, когато журналисти решиха че са разобличили автора по ключова дума с която се е издал. Когато пише за Джон Маккейн, той го нарича „lodestar” - пътеводна звезда. Тази дума не е много популярна, но има един политик в администрацията, който често я използва в речите си – вицепрезидентът Майк Пенс.

Всеки който е чел достатъчно за личността на Майк Пенс знае, че той е последният член на администрацията, който ще е способен на такава наглост. Някой набожен колкото него, не би употребил името на скорошен покойник, над чийто ковчег онзи ден е чел слово, за да режисира преврат срещу президента.

И като някой, който лично е познавал години наред Джон Маккейн и знае какво е отношението му към Тръмп, със сигурност знае, че Маккейн никога не би благословил такъв безотговорен и противоконституционен план. Но дори Майк Пенс да беше морално способен на това, той със сигурност не е толкова глупав. Oще преди месеци в “Axios” излезе материал за течовете на информация (leaks) от Белия дом, където един от анонимните leak-ващи сподели, че винаги си покрива следите като внимава за специфичните думи и изрази, които колегите му употребяват и нарочно ги вкарва в leak-овете си, за да отклонява следите от себе си. Това е известен метод за запазване на анонимност и отново говори за дълбоката неморалност на човека, който отгоре на всичко е решил да натопи вицепрезидента.

И накрая, защо точно сега? Джона Голдбърг от National Review спекулира, че анонимният чиновник е избрал точно този момент, заради предстоящото излизане на книгата на Удсуърд  - един вид, за да успокои обществото, че нещата са под контрол. Това обаче е плиткоумен анализ (не е първият такъв на Голдбърг), който не взима предвид очевидната абсурдност на писмото като цяло и не прилага горните въпроси, за да оцени достоверността на текста. Когато първо си зададем всички предходни въпроси, за нас става ясно, че ако не със сигурност, то с голяма доза вероятност, това писмо е изфабрикувано в редакцията на Таймс. И отново с голяма доза вероятност е част кампанията на опозицията на частичните избори през ноември. Голдбърг напълно пропуска голямата схема – писмото няма за цел да опровергае книгата (седмица преди пускането й в продажба), а напротив - да я рекламира.

Поставете се на мястото на Демократите; вашата единствена надежда за предсрочно премахване на Тръмп в лицето на специалния прокурор Мюлър, се намира в задънена улица и не може да установи престъпно съглашателство между президента и руските служби; за вас остава опцията да спечелите мнозинство в Конгреса и да започнете процедура по импийчмънт.

Но тази опция също има две слабости; първо, ако открито водите кампанията си върху платформата за импийчмънт, рискувате да мобилизирате републиканския електорат повече от своя собствен – неслучайно Националния комитет на Демократите вече е инструктирал всички кандидат-конгресмени да избягват темата за импийчмънт; и второ, дори да овладеете долната камара, Сенатът все още е републикански, а там са ви необходими две трети мнозинство, за да завършите процедурата. Затова публикувате анонимно писмо в Ню Йорк Таймс, за достоверността на което гарантирате с каквото е останало от репутацията на полуофициалния ви партиен вестник, постигайки едновременно три неща: да мобилизирате собствения си електорат без официално да говорите за импийчмънт; да разедините и объркате електората на републиканците; да създадете публичен натиск и легитимно оправдание, републиканските сенатори да се включат в импийчмънт срещу собствения си президент; и още на старта да дискредитирате вицепрезидента Пенс (който директно трябва да наследи Тръмп) като го натопите в предполагаем заговор срещу президента.

Истина или не, както и да бъде тълкувано, на когото и да изберем да вярваме - при всеки един възможен сценарий това писмо издава, че демокрацията в САЩ е субверсирана и на практика вече не работи. Въпросът е – в чия полза?

Голямата грешка на Тръмп при срещата му с Путин

Бившият шеф на ФБР: Тръмп е морално неспособен за президент

Как ФБР се прицели в Тръмп и улучи Хилари

Путин: Русия и САЩ трябва да заемат лидерската позиция

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram