Харалампи Г. Орошаков и "Аферата Батенберг"

Х�а �алампи Г. Орошаков - австриец, роден в старо руско семейство в София, представя в столицата и Пловдив своята книга "Аферата Батенберг".

Харалампи Орошаков (oroschakoff.com) е роден през 1955 г. Правнук е на Гаврил Орошаков, известен български държавник след Освобождението. През 1963 г. семейството му емигрира в Белград, а след това - в Австрия. След като отраства във Виена и Кан, днес Орошаков живее между Мюнхен, Берлин и Лазурния бряг. Освен писател той е и художник, и фотограф, започнал през 80-те години изявите си с авангардни инсталации, пърформанси и видеоарт.

В романа "Аферата Батенберг. Живот и авантюри на Гаврил Орошаков. Руско-европейска история", писан 10 години и издаден през 2007 г., , авторът разказва за авантюристичния живот на своето руско семейство, свързано с дипломатическите и политически превратности на 19 век.

Обременените руско-османски отношения от 80-те години на 19-и век до началото на Първата световна война и зареденият с експлозив "Източен въпрос" са историческия фон на тази драматична семейна история.

Книгата е издадена на български от издателство "Летера", Пловдив, в превод на проф. Ана Димова.

"Моят прадядо Гаврил е един от първите главни прокурори на княжеството, два пъти министър на правосъдието и един от детронаторите, който иска една равновесна славянска империя, а не малки нации. Значи той е бил срещу Стамболов, който три пъти го вкарва и унищожава в затворите.

Във фигурите на Гаврил Орошаков или Петко Каравелов има нещо, свързано с аристократизъм и романтизъм. Докато със своите скрупули те мечтаят за либерализъм, отляво и без всякакви скрупули ги предават гешефтарите, а отдясно - западните стратези", така Орошаков вижда българската история", казва авторът.

А за идеята си пояснява:

"Първите десет години на княжество България са невероятно важни, те са кулминационната точка в един  процес на разложение. В тази насока българите играят ролята на "лъганите измамници".

От една страна наивността, а от друга - незнанието и увеличеното самочувствие, което завинаги е знак на несигурност. Като погледнем целия този кошамр в Европа, и това го казвам като европеец, този въпрос го намирам за един от най-важните за бъдещето на тази, да кажем, уж Европа, или каквото ще стане с нея.

Защото трябва да се види, че хората в Европа, в Централна Европа, не са доволни от Европа."

Според отличните отзиви в Германия книгата се чете леко и приятно. "Орошаков дава ясна представа за сблъсъците на регионалните политически сцени, а и на голямата европейска сцена, за конфликта на интересите", пише сп. "Шпигел"

В онези години Османската империя се бори за оцеляването си като велика сила.

Християнска Русия смята себе си за наследник на източната империя и съперник на Османската, освен това се бори за надмощие над славянските народи, за излаз на Средиземно море, било през  Босфора, било чрез адриатическите пристанища.

Англия, която в Кримската война участва на страната на Турция, а по-късно и Германия кроят тайни планове как с общи усилия окончателно да сразят Османската империя.

Германия, доминирана от Прусия, подържа обаче добри отношения с империята.

При всички тези противоречащи си интереси на великите сили, балканските страни, които носят съзнание за старата си славна история, се опитват да намерят своето историческо място.

"Тъкмо това е и трудността пред новосъздадената българска държава, където руснаците искат да са "първа цигулка". По-добро бъдеще обаче обещават добрите отношения с Константинопол. При тези обстоятелства историята на България просто няма как да не се развие злополучно", убеден е авторът.

При сегашнотго си посещение, организарно в рамките на "Германските седмици в България", Орошаков е придружен от съпругата си Диана - графиня фон Хоентал и Берген.