П о последни данни брутният вътрешен продукт, който София генерира, е близо 69 млрд. лв. - общо 41% от обема на икономиката на страната, предаде NOVA.
Според анализ на Института за пазарна икономика през последните двайсет години икономиката на столицата бележи непрекъснат ръст, с някои дребни изключения, сред които е и първата година на пандемията от коронавирус. Градът обаче бързо се възстановява от наложените тогава ограничения.
Следвайки тази тенденция, очакванията за 2023 г. са брутния вътрешен продукт да достигне 75 милиарда лева. Разбира се фактът, че 1/5 от населението на страната живее в столицата, допринася за това местната икономика да е ориентирана към услуги и дейности с висока добавена стойност и да превръща София в безспорен икономически лидер в страната.
Казано с други думи, икономиката ѝ генерира 5 пъти повече от тази на втората в класацията област – Пловдив и 70 пъти повече от областта, която генерира най-малък дял от брутния вътрешен продукт на страната – Видин.
Секторите почти изцяло превзели софийската икономика са два. Този на услугите, който владее 84% от нея и индустрията с дял от 15%. Икономиката на София традиционно е ориентирана към услугите и носи над половината от добавената стойност на услугите в цяла България. Индустрията пък носи близо една четвърт от добавената стойност на сектора в страната.
Анализът на Института за пазарна икономика показва още, че това благоприятства и индустрията в близките на столицата области, като например София-област, която бележи икономически растеж от 26% на годишна база. За силната индустрия в периферията на града можем да съдим и по множество предприятия и логистични бази разположени извън границите му, както и по всекидневните пътувания на работници от съседни населени места към столицата.
А кои са петте най-печеливши дейности в тези два сектора? Търговията и информационните и комуникационни технологии оказва се бележат сериозен годишен ръст и формират половината от добавената стойност на столичните предприятия с почти равни части. Ако говорим за територията на цялата страна обаче, информационните и комуникационни технологии с произход София, държат 88% от добавената стойност на всички такива предприятия в България. Третото място е за професионалните дейности и научни изследвания. Техният процент за страната отново е доста висок – над 70, въпреки че за София е под 10. Следват преработващата промишленост и транспорта, при който също има значителен растеж.
Макар и той да е с под 10% участие в добавената стойност на софийските транспортни компании, достига 50% от добавената стойност на всички предприятия от този тип у нас. Нисък е процента обаче на столичната преработваща промишленост като дял общо за страната – едва 17%.
Преките чуждестранни инвестиции регистрирани през последната изследвана година – 2022, са в размер на близо 15 милиарда евро. Над половината от всички близо 30 милиарда инвестирани у нас. Инвестира се най-много в търговия, транспорт и туризъм – 1/3 от парите отива там. Следват информационните и комуникационни технологии. Операциите с недвижими имоти и индустрията са със сходен размер на инвестиции, а аутсорсинга затваря топ 5 на най-примамливите за чужди инвеститори дейности.
Към настоящия момент, жителите на столицата са близо милион и 300 хиляди души. Въпреки, че традиционно те се увеличават, при последното преброяване беше отчетен лек спад. Както и в останалата част от страната, естественият прираст е отрицателен. Притокът на население от провинцията пък е в по-малки мащаби в сравнение с предишни периоди, поради все по-добре развиващата се икономика извън столицата. Въпреки това, демографските проблеми характерни за България не са осезаеми в София, където все пак дялът на населението в трудоспособна възраст (15-64 години) е висок – 66%. Значително увеличение има при децата. Тези до 9-годишна възраст, вече представляват 10% от столичното население.
Разбивката по степени на образование пък показва, че и най-големият дял висшисти в страната също се намира София – близо 44%, или над половин милион души. 40% са хората със средно образование и 16 тези с основно, начално или по-ниско.
Безработицата е най-ниската в страната – коефициентът е межди 3 и 4 пъти по-нисък от средния. В момента – 1,6% от трудоспособното население в града. Засяга предимно хора с висше, средно и професионално образование, а броя на безработните с основно или начално е незначителен. Друга характеристика на безработните в София е, че относително бързо успяват да намерят работа.
Коефициентът на заетост на населението между 15 и 64 години пък е най-високият в България. При средни стойности от 70% за страната, в София той е почти 78%. Най-малко работещи има в Красна поляна и Кремиковци, а най-много са заетите в Изгрев и Лозенец. Разпределението на наетите лица по сектори, следва структурата на икономиката. Най-много са те в търговията, ИТ сектора и аутсорсинга. Най-много свободни работни места пък, има в районите Искър и Оборище.
През последното десетилетие средната месечна заплата в столицата се е утроила и вече е достигнала почти 2800 лева. Ако я сравним със съседните ни столици, то тя е със 160 евро по-висока от средната заплата в Букурещ, с 400 евро по-висока от заплатата в Белград и повече от двойно по-висока от тази в Скопие. Най-високи заплатите получават заетите в сферата на информационните и комуникационни технологии – близо 4700 лева. А най-ниски, заетите в хотелиерството и ресторантьорството – малко над 1200 лева. Разликата в заплащането е цели четири пъти.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
