Богдан Богданов е ключова фигура в българския културен живот. Хуманитарист, автор на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Името му е сред първите споменавани, когато се говори за принос в модернизирането на българското образование и академичната среда, за развитието на гражданското общество и демокрацията в България. Проф. Богдан Богданов е председател на настоятелството на Нов български университет и професор в Софийския университет по старогръцка литература и култура в Катедрата по класически филологии.
- Как изглежда за вас лично изминалата година?
- За Нов български университет тя беше добра и понеже НБУ стои като преден фронт в съзнанието ми, тя е добра и за мен.
- А в по-широк национален план имате ли преценка?
- Пазя се да правя такива преценки, за това са необходими доста сведения. Аз ги нямам. И като интелектуалец смятам, че човек трябва да бъде сдържан. Някои неща обаче са очевидни: вижда се софийската недобра пътна мрежа; там, където живея, се виждат и няколко големи, перфектни булеварда. Вижда се, че по тях има все повече нови и хубави коли, което е външен белег за благополучие. Съвсем сигурно се увеличава боклукът, което означава, че хората консумират по-добре.
Светът, в който живеем, се отваря все повече. Тук влиза и голямото събитие, че от 1 януари ще бъдем в ЕС. Българинът живее все по-съвременно. Живее се много по-отворено и с повече информация, има избор. Мисля, че следваме нормален, добър път. Свикнал съм да гледам малки неща - магазини, как хората пазаруват, как се обличат младите, къде се събират, какви са техните лица. В НБУ сме създали малка, вероятно луксозна среда, в която сме привлекли студенти, чиито лица излъчват позитивност. Няма мрак.
Не изпитвам абсолютно никакъв страх от това, което идва след 1 януари. Европа е вече тук. Тя не е дошла само в НБУ, дошла е на много места. Дошла е например в тези малко фирми за месо и млечни продукти, които ЕС ще приеме веднага, защото са в стандарта. Другите тепърва ще изпитат натиск.
Същевременно много добре знам, че самата Европа не е в своите стандарти. Едно пространство никога не може да бъде идеално компактно. Е, има такива места, които са дори малко скучни, каквато е да кажем северозападната част на Германия - няма разлика между град и село, природата е подчинена, говедата са в прекрасни обори.
Не вярвам, че България някога ще стане такава. Не би трябвало. Четох материал от един англичанин, който убеждава сънародниците си, че постъпват много лекомислено, като си купуват имоти в България, защото ги чакат неуредици. Да, обаче тях ги привлича това, че биха могли да имат съседски отношения, привлича ги дори идеята, че могат да си купят къща, чийто покрив тече.
Това, което става на 1 януари, ще бъде свързано с трудности, с недоразумения, ще има притеснения. Но отварянето на света е нещо много положително за България. Защото българинът е устойчив човек, напълно склонен към цивилизация.
- За един уикенд в Солун могат да се видят всякакви хора - търговци от Азия, чернокожи сервитьори. Ние готови ли сме... да понесем?
- Ще трябва да се справим. Ще имаме пред очи другото. Няма да бъдат само ромите, ще има и други, които ще влизат в много сложни отношения. Защото някои източни хора като индусите например за едни неща са готови да се приспособят и се приспособяват много повече от нашите роми, но за други неща - не.
Така че ще се повдигнат проблемите, които сега Западът има. Проблемите на турците в Холандия, да речем. Защото турците са добри работници, но има някои неща, по които те не се приспособяват към онази среда. Така че чужбината и чуждото е пред очите на всички и те трябва да се справят с това.
Това е всекидневно упражнение на европейския човек - да вижда чуждото и това чуждо да го заставя той да се съобразява с него. Естествено животът изглежда по-лесен, когато край теб се движат себеподобни. Но така или иначе различното е патосът на съвременния свят.
На никого обаче не се пречи - ако той желае да живее сред себеподобни, да живее. Аз например, макар че имам тези идеи, не се движа сред чужденци, не ми е привлекателно. Обичам да се движа сред малко, познати, подобни хора.
Но тогава трябва да се откажа от някои преживявания, от някои разтърсвания, които могат да бъдат и с положителен ефект. Съвременният човек избира битието си и никой не може да му пречи. Придобивките на цивилизацията изправят пред отворен свят. В този свят също може да се живее затворено, стига да се живее скромно. Това е голямото изпитание пред съвременния свят.
- И изборът да живееш в своя кръг не означава да отричаш правото на съществуване на всички останали кръгове?
- Никога.
- Според някои доклади България се влошава по показатели на толерантност...
- Когато се разсъждава по показатели, се извършва много особена манипулация. Примерно средният случай на незачитане на ром и чужденец от изтока става все по-чест. В същото време имаме достатъчен брой случаи, в които не е така.
Моят случай по никакъв начин не може да бъде някакъв среден случай. Затова не може да кажете "ние българите сме". На мен ми действа винаги много негативно, когато някой каже "ние", заговори в множествено число и ме включва и мене.
Имам пред очите си много възпитани, изтънчени хора, за които съм съвсем сигурен, че дори не се предполага, че живеят в България. Вярно е, че те са в повечето случаи отстранени от обществената среда, обаче те живеят, те са тук. Това "ние" е много опасно.
Аз съм българин, разбира се, дума да не става! Всички сме българи, но по различен начин. И следователно това средно положение е по някакъв начин заблуждаващо.
Съвременната социология извършва много тежък грях. Значи изследваме 1000 души какво смятат за прехода - свършил ли е или не е свършил. Ами не може да бъде зададен такъв въпрос на човек на улицата. Това е теоретичен въпрос - какво наричаме преход?
Ето едно от нещата например, които не се изследват - новите заведения. Те са много и в тях има ведрост. Това не е ли в нашия живот? Дълго време слушахме оплаквания, че няма книжарници. Сега има прекрасни. Всеки ден излизат все повече и по-хубави книги. Нека се трупат - ще се намерят хората, които ще ги прочетат.
Разбирате ли, обществената среда е вътрешно разнообразна, трябва много места да си посетил, за да направиш заключение. На мен ми се набиват в погледа тези заведения.
- Някое конкретно? Вие кои обичате?
- Не ходя често в заведения, но ги виждам. Освен това чувам как хората се готвят да отидат някъде. А вече има заведения, които събират определена среда.
- А не ви ли е странно, че в централен ресторант на една маса може да седи професор, а на съседната маса - престъпник?
- Това никак не ме тревожи.
- Мен ме тревожи.
- Ще ви кажа защо ви тревожи - защото вървите с идея за компактна среда. Средата никога не е компактна. Всеки може да отиде навсякъде, особено пък в България, където все още не се е получило ясно разграничаване. Освен това не възприемайте самия "престъпник" толкова еднородно. Изберете място, където той не ходи.
Така или иначе това общество е разбъркано и където и да отидете, все ще дойде някой човек, който не ви е по вкуса. Това, което е видимо, е подвижността, а по-рано не беше така.
- Как стои въпросът с българския елит. Микроскопичен ли е?
- Българският елит е пръснат, той не е никак малък. Вижте, социалистическото време развали прослойките у нас. Затова сега елитът е скорошен и не е компактен. За да има елит, той трябва да се познава по някакви външни неща - по места, на които ходи, начин, по който се облича, но най-важното - по начина, по който говори. Голям проблем! Имаме елитни хора, които говорят като всеки среден човек.
Сега има такъв елит, който е свързан с дохода. Естествено, че е елитно държание да не питаш кое колко струва, ами просто да плащаш, да си служиш с карти. Има такива хора, но те са все още доста селски хора, защото използват това, че не знаят кое колко струва, просто за да се маркират като други. Докато елитът, който не мисли за средствата, би трябвало да прави с тях някакви особени, силни неща. Това е, което липсва.
Примерно един много богат собственик на фирма, който прави мрежа от частни училища, фактически се бори за едно ново, съвременно образование.
Или друг богат човек, който решава да помогне на държавата да реорганизира нещо, например здравната каса. Не, по-скоро имаме друго - хора, които са влезли в политиката и използват това, за да закрепят някакъв бизнес за себе си.
- Не ви ли се струва, че българските студенти олевяват, и то не по начина, по който са леви интелектуалците на Запад или студентите в Станфорд, да речем?
- За това, че студентите олевяват, нямам абсолютно никакви сведения. Имам сведения за това, че лявата идеология е по-лесната. И е много по-лесно да реагираш ляво, особено ляворадикално, защото това мислене работи с малко принципи.
Докато дясното реагиране изисква култура, която може да работи с компромиси и може да наблюдава повече неща. Живеем живот, в който има много неща.
Това, което ми тежи, е, че не срещам много хора, които могат да назовават многото различни неща, които има в нашата страна. Общо взето, вървим към някаква емоция, настроение, принцип, които ги стесняват. И при това стесняване правим от собствената си страна нещо много по-малко и по-незначително. Не е необходимо да го хвалиш или да му се възхищаваш - въпросът е да виждаш какво има.
Например - недостатъкът на железниците разви автобусната мрежа. Всичко е общо пространство, което на принципа на допълването и вътрешната критика развива нови и нови неща. Те сигурно щяха да бъдат повече, ако имаше друго управление и друго разбиране, но... Развитието трябва да става на основата на съществуването на разнообразието, а не с гледната точка на един идеал, за който постоянно установяваш, че не е осъществен.
