Б ългария губи милиони евро всяка година поради неспособност да организира адекватно доходоносните офсетни споразумения с фирмите, доставящи въоръжение, смятат военни експерти.
Офсетните споразумения представляват допълнения към оръжейните сделки, обвързващи потенциалните доставчици да инвестират значителни суми в страната.
Обикновено няколко компании участват в наддаването за една сделка, което поставя правителствата в добра позиция да изискват тази форма на реинвестиране да бъде част от договора.
По закон България изисква офсетни споразумение за всички сделки на стойност над 2,5 млн. евро, установявайки базисна стойност не по-малко 60% от цената на сделката.
На практика обаче офсетните споразумения се прилагат непоследователно и насоки за това как и къде те би трябвало да инвестират парите или трябва ли офсетът да бъде директен или индиректен почти не се дават на фирмите доставчици.
В момента България е доста голям купувач на военно оборудване, тъй като обновяването на въоръжението й е част от ангажиментите й към НАТО и ЕС.
Тя е сключила три големи договора през последните години. Първият, с немския гигант "Даймер-Крайслер", е за 12 900 транспортни единици на стойност 250 млн. евро. Подписан от предното правителство, той е придружен от офсетна сделка, която представлява 70% от цената на договора.
Вторият - от 2005 г. с френската компания "Юрокоптер" за 18 военни хеликоптера, струва 358 млн. евро. В този случай "Юрокоптер" се е съгласил на офсет на стойност 354 млн. евро, близо 100% от сделката.
Накрая, "Аления Аеронаутика" спечели търг за доставката на пет транспортни самолета "Спартан" на стойност 9 млн. евро. Сделката включва офсетно споразумение, задължаващо изпълнителя да инвестира 221 млн. евро - повече от два пъти стойността на договора.
Фактът, че толкова малко насоки са предложени на фирмите-доставчици за изпълнението на техните офсетни обещания предизвиква растящо недоволство.
Оръжейни фирми, експерти и политици все по-често твърдят, че е невъзможно да се правят офсетни сделки при сегашната неяснота на условията.
Дори министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, от който се очаква да прилага закона, се оплака, че сключените вече сделки не са достатъчно конкретни при определяне на офсетните задължения на съответните компании.
Един от проблемите е, че в България, за разлика от Полша,
Австрия, Чехия или Унгария, няма специализирана агенция за контрол на офсетните сделки, въпроси и програми.
Специална дирекция за офсетни програми е обособена в рамките на министерството на икономиката, но тя е упълномощена само да координира различните програмите, което автоматично разпределя отговорността между няколко държавни институции.
Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов каза, че отсъствието на единна агенция за контрол на работата по офсетните споразумения превръща тяхното изпълнение трудно и по-малко ефективно.
"Ние се нуждаем от интегрална структура и дългосрочна програма, които да спрат подхода за действане "на парче", коментира той.
Проблемът обаче надхвърля липсата на единна агенция, която да наблюдава процеса.
Липсва яснота и в други области, като например използваните методите за оценка на предложенията, естеството на офсетните сделки и изясняването на пропорцията между директните и индиректните форми на офсетни инвестиции.
Освен директно инвестиране на пари, офсетните сделки могат да се състоят в различни дейности, като например предоставяне на техническо ноу-хау.
Повечето страни от Централна и Източна Европа, предприели широкомащабна модернизация на въоръжените сили, отдавна са регулирали в детайли тези области.
В Чехия е приета система от 200 критерия, по които могат да се оценят аспектите на потенциална оръжейна сделка. Съставени са и списъци от възможни проекти, в които фирмите могат да участват като част от изпълнението на техните офсетни програми.
Велизар Шаламанов твърди, че подобна регламентация, която да облекчи доставчиците, а и най-вече да е от полза за страната, отсъства в България.
Няма ясно разбиране, що се отнася до точната пропорция на размера на директния и индиректния офсет, което възпрепятства реализирането на проектите, смята той.
Всяко ново правителство иска да определя офсетните споразумения, което по-скоро води до налагането на тясно правителствени възгледи, отколкото до национален подход, добавя Шаламанов.
Някои експерти мислят, че България трябва да започне да прилага т.нар. "предварителен офсет". Това означава потенциалните участници в търговете да покажат, че те имат натрупана история на инвестиране в страната. Условието вече се прилага с голям успех в Унгария.
Но в България договореностите за предварителния офсет не са установени и служители от министерството на икономиката казват, че те не са приложими.
Изправен пред необходимостта да се изясни естеството на вече сключените офсетни сделки, министър-председателят Сергей Станишев каза, че правителството ще подготви нов закон, който да регулира процедурата за предварителен офсет и други аспекти на офсетните сделки.
В края на месеца се очаква да започне работа и нова дирекция "Офсетни Програми".
Междувременно България е вече доста напреднала по отношение на адаптирането на въоръжението към стандартите на НАТО и ЕС и значително количество от инвестициите са загубени завинаги.
Все пак остава надеждата, че ще се намери по-разумен подход за реализирането на оставащите сделки за модернизация на българската армия.
