Дупката в текущата сметка стигна заплашителен размер

Д ефицитът по текущата сметка за миналата година стигна рекордните 16% от БВП, или 3.8 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ).

Дупката в текущата сметка надхвърли и най-песимистичните очаквания на финансовото министерство към края на годината за 15% и далеч надмина официалната прогноза на правителството в бюджет 2006 от 12.4%. През 2005 г. беше отчетен дефицит от 11.3% от БВП (2.4 млрд. евро).

Въпреки че страната продължава да привлича достатъчно преки чуждестранни инвестиции - 4 млрд. евро за миналата година, за да покриват дефицита, част от анализаторите изразиха притеснения за бъдещото развитие заради характера на вложенията и предстоящите мащабни държавни проекти.

"Качеството на инвестициите - най-вече в недвижими имоти и търговски центрове, не е на ниво, което да може да стесни дисбаланса по текущата сметка в дългосрочен план", коментира Ивайло Веселинов от базираната в Лондон "Дрезднер Клайнворт", цитиран от "Блумбърг".

Този тип инвестиции не създават добавена стойност. Подобно е мнението и на Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. "Според мен инвестициите не покриват дефицита, а спомагат за неговото разширяване", каза Чобанов.

Според други макроанализатори засега ръстът на инвестициите и строгата фискална дисциплина успяват да смекчат рисковете от уязвимостта на икономиката от външни фактори.

Но и те откриват повод за притеснение в мащабните държавни проекти като АЕЦ "Белене" например, които могат да увеличат задлъжнялостта и в съчетание с неблагоприятен външен фактор да се отразят негативно на икономиката.

Проектът, който е на стойност близо 4 млрд. евро, е твърде мащабен за българската икономика, заяви Димитър Чобанов. Ако правителството реши да финансира с държавни средства по-голямата част от изграждането на централата, това ще обърне стабилната тенденция на спад на външния държавен дълг на страната, допълни той.

Ако за изграждането на новата атомна централа няма държавни гаранции, а проектът се изпълнява от частни инвеститори, българската икономика няма да бъде застрашена.

Ако обаче се предвиди по-голямо държавно участие, има сериозен повод за тревога, смята и Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Изпълнението на този проект с бюджетни средства е неоправдано и силно се надявам, че държавата няма да тръгне по този път за изграждане на централата, допълни той.

Всички анализатори са единодушни, че резултатът от подобно решение ще е крайно негативен за икономиката.

Към момента все още няма готова финансова рамка за изграждането на АЕЦ "Белене". Преди дни НЕК обяви началото на процедура за получаване на кредит от 250 млн. евро за мостово финансиране за проектирането, доставката на оборудването и строителството на АЕЦ "Белене". Тепърва обаче предстои проектът да се структурира финансово, като ще се търсят стратегически инвеститори.

Някои от експертите смятат, че ситуацията се утежнява и от новия договор на България с "Газпром", според който руският монополист ще доставя природен газ на по-високи цени, защото отрицателното търговско салдо на България се дължи основно на енергийния внос.

По-високите цени на природния газ ще увеличат инфлацията, прогнозира Димитър Чобанов. В края на миналата година отчетеното поскъпване беше от 6.5%, а средно за 2006 - 7.3 на сто. В момента ръстът на цените е единственият критерий, по който България все още не отговаря на изискванията за влизане в еврозоната.

Според Георги Ангелов обаче сам по себе си новият договор с "Газпром" не може да застраши българската икономика, защото тя не е толкова зависима от природния газ. За пример той посочи, че ръстът на брутния вътрешен продукт се запази и при много по-сериозния ръст в цените на нефта, който поскъпна няколко пъти в рамките на месеци.

Затова Ангелов не очаква по-скъпият газ да има отрицателен ефект върху платежния баланс и икономиката като цяло.

За намаляването на дефицита се разчита на облекчения достъп до европейския пазар след 1 януари и по-високи печалби от летния туризъм.

Данните на БНБ обаче показват намаление на положителното салдо от туризма през миналата година. Докато секторът е завършил 2005 г. с 914.4 млн. евро на плюс (4.3% от БВП), резултатът за 2006 г. е 887 млн. евро (3.7% от БВП).

Прогнозата на Георги Ангелов от "Отворено общество" за развитието на българската икономика през тази година е оптимистична. Има потенциал инвестициите през 2007 г. да нараснат с още поне 20% спрямо миналата година, а в рамките на следващите три да се удвоят, смята Ангелов.

Основни стимули за увеличението според него са членството в ЕС и намалението на корпоративния данък до най-ниското ниво в региона. Като положителен факт той посочи и излишъка по финансовата сметка, който е по-голям от дефицита по текущата сметка. Това означава, че в страната са влизали повече капитали, отколкото са излизали.

Димитър Чобанов обаче очаква забавяне в ръста на инвестициите. Според него увеличението им досега е било стимулирано главно от предстоящото приемане на България в ЕС и след като това вече е факт, има вероятност те да се задържат на нива от 14% от БВП.

Като политика за противодействие срещу високия дефицит по текущата сметка финансовото министерство залага излишък в бюджета, каквато е и препоръката на Международния валутен фонд. За тази година той е 0.8% от БВП.

Анализаторите обаче са категорични, че този подход е неоснователен и вместо да изземва ресурс за излишъка, държавата трябва да се насочи към намаляване на данъчно-осигурителната тежест.