В събота Владимир Путин обяви, че нов директор на Службата за външно разузнаване (СВР) ще е бившият руски министър-председател Михаил Фрадков.
Назначението изглежда като класически пример за "кадрови изпълнения" в стил Путин с характерните за тях
поне три основни признака:
непредсказуемост, назначаване на хора без опит в поверената им сфера, при това обаче вградени изцяло във властовата вертикала, коментира в. "Комерсант".
За бившия премиер, който (поне според официалната му биография) никога не е бил кадрови разузнавач, явно е отредена ролята на "политически" ръководител на СВР.
Постсъветската история на Русия вече познава подобен пример - след преврата от август 1991 г. шеф на Първо главно управление на КГБ, впоследствие и на СВР, създадена на негова база, стана журналистът международник Евгений Примаков.
Наистина самите разузнавачи имаха резерви спрямо това назначение, но г-н Примаков изигра като цяло положителна роля в историята на руското разузнаване.
От една страна, той успя да спре съсипването му по време на всеобщата борба срещу "наследството от тъмното минало", а от друга - да повиши доверието на хората в Русия към тази специална служба, може би най-затворена сред всички.
При все това г-н Путин май нямаше никакви очевидни поводи да праща в разузнаването "политически комисар" точно когато "суверенната демокрация" тържествува в страната.
Явно това е причината различни наблюдатели да стигнат до две
напълно противоположни заключения в оценката си
за президентското решение.
Политиците, лоялни към Кремъл, примерно Виктор Озеров и Юрий Шарандин от Съвета на федерацията, нарекоха инициативата на г-н Путин логична с оглед на предишната дейност на господин Фрадков в сферата на международните отношения и в силовите органи, а също и на факта, че е част от "президентския екип".
Опозиционери като политолога от "Яблоко" Андрей Пионтковски, напротив, окачествиха новото назначение на бившия премиер като "нелепо", целящо "десакрализация на ключови държавни постове", във връзка с което "политическата система на Русия добива завършен образ на карнавално представление".
Всъщност и едните, и другите просто акцентираха върху различни страни на едно и също явление, което можем да наречем "путински изпълнения" по аналогия с "изпълненията" на първия президент на Руската федерация Борис Елцин.
Ще припомним, че основна черта на "елцинските изпълнения" също бе тяхната непредсказуемост от гледна точка на един външен наблюдател. Тя обаче приключваше заедно със съответната оставка, а в новите назначения вече прозираше вътрешна логика, която даваше възможност да се намери напълно разумно обяснение.
Споменаваше се най-вече необходимостта да бъде запазена изградената от президента система от "спънки и противовеси". Така стана и през 1997 г., когато в кабинета бяха назначени млади реформатори начело със Сергей Кириенко, и през 1998 г., когато Примаков бе издигнат за премиер, и дори когато през август 1999 г. г-н Елцин се сдоби с повече от неочакван приемник в лицето на Владимир Путин.
Непредсказуемостта на "путинските изпълнения" (първото бе оставката на кабинета Касянов през март 2004 г. и назначаването на Фрадков за премиер)
обаче е съвсем различна
Най-неочакваното в тях не е самата оставка, а това, което става след нея, т.е. кой заема освободения пост. Въпреки това "изпълненията" от последните години, макар и непредсказуеми, имат три общи признака, които изцяло важат и за днешното назначаване на господин Фрадков.
Първо, новоназначеният често е човек, неочакван за всички. През юни 2006 г. например високопоставен кремълски служител с почти детинска радост сподели пред "Комерсант", че никой журналист не е успял да предусети "рокадата", разменила длъжностите на генералния прокурор Владимир Устинов и правосъдния министър Юрий Чайка.
Второ, максимален ефект се постига, когато новият пост на съответния политик почти (а най-добре изобщо) няма връзка с предишния му опит.
Класически пример е преместването на Анатолий Сердюков, занимавал се преди с мебели и данъци, в креслото на военния министър. Премиерските постове на Фрадков и Зубков и кариерите на някои губернатори също спадат към тази поредица.
И трето, всички подобни назначения имат още една обща черта - герои на "изпълненията" винаги стават хора, които се ползват с личното доверие или на самия Владимир Путин, или на някого от най-близките му съратници.
И в този смисъл за г-н Фрадков днешният кариерен обрат е добър знак, доколкото му дава
надеждата за още няколко години в ръководния състав
Не са обаче тъй розови перспективите за самите разузнавачи, независимо от позитивния пример с "комисарството" на Примаков. Защото преди да стане премиер, Фрадков е оглавявал три федерални ведомства - външноикономическото, търговското министерство и федералната данъчна полиция.
И всички те, щом ги напусна, бяха ликвидирани. И ако тенденцията се запази, напълно е възможно новият пост на бившия премиер да означава, че разузнаването ще премине под контрола на Федералната служба за сигурност, която вече си възвърна повечето ведомства измежду наследниците на КГБ.
криза, която тихо расте" />
