С пристигането на гръцкия премиер в Анкара вчера започна едно посещение, което придобива историческо значение само защото се осъществява. Защото се очаква просто да се потвърди между усмивки и любезности, че няма никакъв напредък по нито един от големите и малки въпроси, занимаващи гръцко-турските отношения.
Това е трета официална визита на гръцки премиер в Анкара. Преди това там са били Елефтериос Венизелос през 1930 г. и Константинос Караманлис през 1959 г.
Единственото очакване на гръцката страна е това посещение, което е в отговор на визитата на Ердоган в Атина през 2004 г., да протече без нелепости, които биха могли да подкопаят политиката на сближаване между двете страни.
Дневният ред на разговорите, протекли на четири очи в присъствието само на преводач, е открит, а доминиращите теми в него са свързани с желанието за ускоряване на сътрудничеството между Гърция и Турция и нормализиране на двустранните отношения.
През последните два месеца Анкара се погрижи да изготви своя дневен ред на тези разговори, вмъквайки в него познатите и позабравени нейни претенции спрямо Гърция: от оспорване на сегашното статукво в Егейско море, на гръцкото въздушно пространство и на правото на Гърция да определя морските зони в Либийско море до повдигане на малцинствения въпрос в Тракия и Додеканезите и искания за забрана на кюрдските организации в Гърция.
Всички тези неща са само част от въпросите, съставящи списъка от претенции, предявявани от Анкара.
Преди няколко дни в. "Етнос" разкри, че Турция се готви да даде възможност на кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан да поиска по съдебен път обезщетения от Атина заради условията, свързани с неговото арестуване.
По въпроса за Кипър правителството на Ердоган зае доста крайни позиции, пледирайки за двузоннално решение, за две държави и два народа, за хлабава конфедерация на острова.
Гръцката страна трябва да постави въпроса за продължаващото пристигане на заселници в окупираната част на острова, да поиска намаляване и постепенно изтегляне на турските войски от Кипър, спиране на разграбването на имотите на кипърските гърци и, разбира се, хуманитарния въпрос за съдбата на безследно изчезналите по време на турската интервенция, тъй за тях Турция вече бе осъдена от Европейския съд за правата на човека.
Ердоган каза, че малцинствата са мост между двете страни и че до голяма степен има разбиране за решаване на малцинствените проблеми. Той препоръча външните министри на двете страни с бързи стъпки да решат тези малцинствени проблеми.
Правителството в Атина обаче трябва най-сетне да обясни на турските си събеседници, че гръцката подкрепа за европейската перспектива на Турция не е нито догматична, нито безусловна.
Очевидно единственият светъл лъч в отношенията между двете страни може да се види в икономическото им сътрудничество, което несъмнено ще бъде потвърдено и на съвместния бизнес форум в Истанбул.
Караманлис повтори намерението на Гърция да подкрепи европейската перспектива на Турция, както и готовността на своя кабинет да положи всички усилия за подобряване на отношенията с Анкара, но подчерта, че присъединителният процес е труден, и че Анкара трябва да изпълни всички изисквания за европейското си членство.
По спорния за двете страни въпрос относно границите на континенталния шелф в Егейско море гръцкият премиер изрази готовност казусът да бъде решен от Международния съд в Хага, като подчерта, че уреждането му ще придаде голяма динамика на процеса на подобряване на отношенията между двете страни.
Фактът, че разговорите продължават толкова дълго, показва сериозността на този въпрос и нашето намерение е да се намери решение, тъй като става дума за един от проблемите, които влияят съществено върху отношенията ни, заяви Ердоган.
Караманлис отбеляза, че Вселенската патриаршия в Истанбул е от голяма полза за Турция, тъй като седалището й се намира в страната й и че става дума за институция, представляваща европейски паспорт за нея.
Турският му колега подчерта интереса на Турция към патриаршията, изтъквайки, че неговата страна ще продължи да полага усилия за решаването на този проблем. Той спомена, че определението "вселенска" интересува най-вече християнския православен свят.
Работим по въпроса за отваряне на богословската семинария на о-в Халки/Хейбели, която функционираше до 1972 г., но след това бе затворена, допълни Ердоган.
