Когато за пръв път видях сцените на водата, помитаща и унищожаваща всичко по пътя си, почувствах едновременно ужас и съжаление към невидимите хорица в колите и камионите, които се опитваха напразно да избягат.
Но може би най-силната ми емоция беше страхопочитанието.
Подобно на Бога от Стария завет, природата показа своята способност да разрушава за миг онова, което хората са съграждали години наред, и да отнема живот ужасяващо бързо.
Мнозина мислят, че поуката от тази история е, че ние трябва да се отнасяме към природата със същото преклонение и уважение, които традиционно засвидетелстваме към Бог. Но това ще бъде грешка.
Защото подобно на някои примитивни представи за Бога, и в този случай намесата му бе не само внушителна, а и ужасяваща. Един жаден за мъст, коравосърдечен Бог не заслужава да бъде почитан.
В Япония природата показа, че тя също не е онази добронамерена Гея, пред която трябва да се прекланяме. Тя показа, че по-скоро е
безчувствена към нас и към нашето благополучие
Ние трябва да я уважаваме така, както боец уважава силата и уменията на съперника си, а не както ученик уважава знанията и мъдростта на учителя си.
Нека да обърнем внимание например на често повтаряната мисъл, че стихия като сегашната показва, че ние не можем нито да предизвикваме, нито да опитомяваме природата.
Но какво означава това, когато говорим за Земята? С какво жителите на Сендай предизвикаха природата? Дали с това, че си построиха домове? В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да спим под открито небе.
Или пък жителите на Сендай дръзнаха да предизвикат природата, като се заселиха на място, връхлитано периодично от стихии? Тогава значи никой не трябва да живее там, където връхлитат торнадо, урагани или земетресения, тоест в по-голямата част от света.
Подобни предложения, разбира се, са абсурдни. Нито една от жертвите в Япония не е наказана, защото е предизвикала природата,
природата просто им нанесе напосоки своя необуздан удар
Едно по-модерно тълкуване на израза "да предизвикаш природата" е простата, практическа употреба за разликата между това да вървиш със или против волята й. В действителност тази разлика има ограничена и дори непоследователна употреба.
Ако човек се съобразява с волята на природата, това означава да не променя нищо в нея. Тогава дори най-простото действие, като например сеитбата, би било предизвикателство срещу природата. Дори бобърът, който "строи бентове", предизвиква природата в известен смисъл.
Ако съобразяването с нея означава човек да не се опитва да противоречи на законите й, то тогава можем да кажем, че много от модерните технологии се справят по-добре в тази насока, отколкото традиционните практики.
Например, за да се конструира космическа совалка, да се изпрати тя в Космоса и после да се върне обратно на Земята, е необходимо подробно и задълбочено разбиране на законите на физиката.
Инженер на НАСА, който предизвиква законите на природата, не би бил способен изобщо да създаде такова функциониращо съоръжение.
Хората, които извършват танцови ритуали за дъжд
или се молят да бъдат пощадени от природни бедствия, са по-скоро онези, които предизвикват Майката природа, вярвайки, че молитвите и Божията воля могат да променят хода й или да ги защитят от най-лошите й прояви.
Ако има начин, по който някой да предизвика истинското естество на природата, то това би било човек да си представи, че тя е добронамерена. И не трябва да чакаме цунами да ни покаже, че тази представа е романтична безсмислица.
Болестите и катастрофите са постоянни и повтарящи се прояви на живота на Земята. Човешките създания причиняват твърде много вреда, но те далеч не са единствените виновници.
Това не означава, че трябва да наричаме природата злонамерена. По-скоро Гея е аморална. Тя е чисто и просто това, което си е, и няма нищо общо с това, което би трябвало да бъде.
Ние може да изпитваме страхопочитание, но не трябва също да благоговеем пред нея. Ако има нещо,
което заслужава да бъде почитано, то това е животът
И по-специално човешкият живот. Ние не служим на каузата да го защитаваме и да му помагаме да процъфтява, като оставяме природата да действа на своя глава. Онова, което хората наричат "да предизвикаш природата", са най-често усилията на човешките същества да спрат нейното най-вредно влияние.
Това не е арогантност, а оправдан опит да се намалят страданията и да се подобрят условията на човешкия живот. Ето защо хората поставят покриви на домовете си, пречистват водата си, използват транспортни средства, за да намалят ограничаващите ги аспекти на разстоянието.
Никой няма нищо против всичко това, но мнозина имат чувството, че понякога сме стигнали прекалено далеч. Но кое точно е това "прекалено далеч"?
Със сигурност не е усъвършенстването на технологиите. Едни по-съвършени и прецизни технологии, които да лекуват рака, например, биха били добре дошли, а нямаше да бъдат отхвърлени заради това, че са прекалено изкуствени.
Единственият смисъл на "прекалено далеч" е
да се прави нещо, което не е ефикасно. Издигането на прекалено високи сгради по протежението на разломните линии може би било пример за "прекалено далеч", просто защото ние не можем да разчитаме напълно, че те няма да рухнат при земетресение.
Да се направи селското стопанство зависимо от фосилните горива може би също е пример за "прекалено далеч", защото доставките на тези горива не са прекалено сигурни, а добивът им си има своите вредни страни.
Всеки път, когато може справедливо да се каже, че не уважаваме както подобава природата, става въпрос за практическото ни неумение да свършим нещата както трябва, а не за философска или може би теологична неспособност да се отнесем към нея с нужното преклонение.
Изглежда в развития Запад има копнеж за нещо като по-проста, по-изчистена връзка с естествения свят. Мнозина имат силното убеждение, че ние прекалено много сме се отчуждили от природата и че това ще ни погуби. Ако има истина в това, то тя не е в схващането, че технологията, човешките амбиции и иновации са проблем.
Не е арогантност желанието ни да се борим срещу най-лошите неща,
които природата може да стовари върху нас. Но е наистина безразсъдно да забравяме, че тектоничните плочи и метеорологичните системи мобилизират такава сила, каквато човек не може да си представи.
Това не е просто абстрактна тема. Когато човек мисли за уроците, които трябва да бъдат усвоени от катастрофите, като тази в Япония, няма полза да се мисли опростено, че бъдещето ще е по-светло, ако ние възстановим по-голяма част от изконното си преклонение към природата.
По света отново и отново ще има катастрофи, които ще убиват множество хора в страни, които са по-бедни и разполагат с по-малко от създадените от науката и иновациите модерни ресурси. Ако Япония трябва да бъде спасена от повторение на подобно бедствие, то, разбира се, трябва да се вземе предвид колко силни могат да бъдат земетресенията и
да се свикне с мисълта, че човек не може да ги спре
Но това само по себе си не ни казва какво трябва да направим, освен че ни призовава да не си заравяме главата в пясъка.
Единственото, което може да подобрим следващия път, е да използваме нашето разбиране за природния свят и да го прилагаме към нашите технологии, за да се защитим по-добре срещу капризите на природата и да бъдем по-добре оборудвани, когато разчистваме безпорядъка, който тя небрежно оставя зад себе си.
* Джулиан Баджини е главен редактор на сп. "Филосъфърс мегъзин".
Източник: превод: БТА
Последвайте ни
